Сандвичите, които се продават в будките около училищата, са пълни с Е-та и палмови мазнини. Това показва проучване на асоциация "Активни потребители“, извършено в шест града на страната.
Изследвани са 36 вида продукти на различни фирми в София, Варна, Перник, Велико Търново, Благоевград и Шумен. Експертите са установили, че в тях има средно по 20,5 броя Е-та, като рекордьорът е сандвич с 35 Е-та. Според председателя на асоциацията Богомил Николов причината за това е, че те се натрупват. Само в хляба се съдържали по 2-3, в колбасите- 3-4, отделно има и в сосовете. На другия полюс пък бил продукт с моцарела, който съдържа само 5 добавки. Половината от сандвичите пък са с палмова мазнина, като обикновено тя се влага от имитиращ млечен продукт или сос, сочи още проучването.
"Както е известно, има строги регулации в училищата и лавките вътре в тях. Можем да кажем, че общо взето те спазват добри стандарти. Но е много лесно за децата да излязат извън сградата и да си купят нещо около училището. Там се предлагат чипсове, сладки и какво ли не. Ние решихме да проучим какво има в сандвичите, защото за другите продукти, общо взето, обществото знае повече. Оказва се, че пакетираните сандвичи не са толкова разпространени, колкото смятахме. Може това да е добра новина, не знам“, коментира пред "Монитор“ председателят на асоциацията Богомил Николов.
Проучването показало, че търговците предлагат основно приготвена на място храна - пици, дюнери, тостове, принцеси, хотдог или сандвичи. Експертите са установили, че повечето продукти се съхраняват не в хладилник, а по рафтовете. "Това е лоша практика и контролните органи трябва да обърнат внимание на това“, коментира Николов.
Анализът на етикетите показва, че от 36 сандвича едва 12, или една трета, имат коректно и цялостно описание на етикетите. При останалите най-често само се описват само съставките - хляб, кашкавал и други. Що се отнася до зеленчуците пък, изследването сочи, че те са масово пренебрегнати и само 1 от 4 сандвича ги съдържат.
Месото пък присъства основно под формата на индустриални преработени меса - колбаси, шунка, бекон. "Няма нито един с чисто месо, рибата пък въобще отсъства. Всичко идва от желанието да се постигне дълъг срок на годност. Целта е да се използват съставки, които да издържат по-дълго време. Иначе местата, на които се приготвят сандвичи на момента, се използват повече зеленчуци“, каза Богомил Николов.
Част от добавките в сандвичите са и заместителите. Така вместо естествена суровина се използва точно такива. Най-често това са нишестета, палмово масло, млечен протеин, яйчен прах, глутен. Рекордьорът при заместителите е сандвич с 11 такива, а най-малко – с 1. Средно на сандвич се падат по 2,6 консерванта, сочи още прочуването. Това е заради различните съставки, тъй като в колбаса има едни, а в сосовете - други. Оцветителите пък са средно по 2,2 на сандвич, а т.нар. сгъстители - средно по 4,1.
"В тази категория спадат химикалите за задържане на вода. Най-популярните са гума гуар и гума ксантан. Има ги масово в колбасите, но лично аз, като видя такова нещо на етикета на даден продукт, не го купувам. Това означава, че производителят е добавил вода“, коментира още Богомил Николов.
Все пак има и добра тенденция, отчитат експертите. Оказва се, че 1/3 от сандвичите на различни фирми описват всички съставки, което до преди няколко години е било смятано за чиста екзотика. "При 12 сандвича имаме пълна информация на етикетите, а преди години тенденцията беше да се спестява. Така че изводът е, че се използват много малко натурални съставки в готовите сандвичи“, коментира Богомил Николов. Той уточни, че от асоциацията ще подадат сигнал до БАБХ за продуктите, които не са били етикетирани правилно. Според Николов трябва да се извърши проверка и къде се съхраняват предлаганите на деца храни. "По отношение на съдържанието апелът ни е към родителите да приучват децата какво да консумират. По-добре е сандвич, приготвен на място, отколкото пакетиран“, казва още Николов.
