От всичките 77 общини в България – бенефициенти по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР), само на общините София и Търговище Управляващият орган не е наложил финансови корекции.
По 260 проекта на градовете от първо, второ, трето и междинно ниво, както и на градовете, отговарящи на допълнителни критерии, са наложени над 500 удръжки.
С най-голям брой санкции се отличават 11 общини. Ивайловград води в класацията - за 10 проекта са й наложени 29 на брой корекции, на Крумовград - 9 проекта са с 21 корекции, Поморие – 8 проекта с 20 корекции, Бургас – 5 проекта с 19 корекции, Свиленград – 6 проекта с 16 корекции, Белоградчик – 9 проекта с 16 корекции, Нови пазар – 6 проекта с 13 корекции, Шумен – 2 проекта с 11 корекции, Хасково – 3 проекта с 11 корекции, Варна – 4 проекта с 11 санкции, и Благоевград – 8 проекта с 10 санкции.
За Столична община към дата 11 февруари за три проекта са регистрирани общо шест сигнала за нередност, които са обект на проверка по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. След като приключи процедурата, Управляващият орган ще обяви дали има или няма нередности.
Справките са поискани от двама депутати на „БСП за България“ – Георги Свиленски и Иван Иванов. Отговорите за 27 от 28-те области са дадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Няма данни само за две общини, бенефициенти по ОПРР – Самоков и Ботевград, които попадат в София – област. За тях информация не е поискана от самите народни представители.
Само с по една санкция са общините Видин, Лом, Бяла Слатина, Тетевен, Разград, Тутракан, Кайнарджа, Велики Преслав, Гълъбово, Харманли, Асеновград и Гоце Делчев.
За всяка от удръжките на конкретната община са посочени и процентите от стойността на съответните договори. Видно от публикуваните в сайта на Народното събрание справки, корекциите са с 5, 10 или 25% от стойностите на съответните договори с изпълнител. Конкретни стойности на удръжките в левове обаче не са посочени. Поради тази причина не може да се прецени стойността на щетата, която са си нанесли общините, най-често заради проблем в процедурите по възлагане на обществени поръчки. А върнатите на програмата средства всяка община трябва да осигури от своя бюджет, за да плати на изпълнителя сумата по санкционирания проект, респ. договор.
„Финансовите корекции са представени като процентна стойност предвид факта, че същата е динамична величина, която се променя с верификацията на всяко искане за плащане. С оглед точността на информацията е посочен определеният процент финансова корекция, който не се променя в хода на отчитане и верификация на разходите по съответния проект“, е обяснила министър Аврамова.
Важно е да се знае, че Управляващият орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента в срок от две седмици да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Решенията за налагане на санкция от 2015 година насам могат да се оспорват пред съда, което по-рано по закон не бе предвидено. Поради тази причина много общини и към настоящия момент плащат огромни неустойки по договори, сключени в предишни програмни периоди.
Към настоящия момент за наложени корекции действително се водят съдебни дела. Практиката обаче на съдилищата е да не се произнасят по същество за това дали е правилно или неправилно наложената корекцията и съответно нейният размер, а само за процедурни пропуски. Обичайното становище е, че това е договор за безвъзмездна финансова помощ и щом финансиращият орган е преценил, че ще удържи пари по някакви причини, той има право на това.
