Кредиторите ще могат да искат от съда издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки на длъжници. Това се предвижда в проект за допълнение в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), предложен от Министерството на правосъдието. Той е публикуван днес за обществено обсъждане в портала strategy.bg и на сайта на Министерството на правосъдието. Периодът за публично обсъждане е до 26 август.
Законопроектът се предлага заради прилагането на Регламент № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки.
Целта е да се улесни събирането на вземания по граждански и търговски дела между държавите в ЕС, се казва в мотивите към проекта. Припомняме, че през юни Камарите на частните съдебни изпълнители на България и Гърция постави въпроса, че на Балканите е достатъчно длъжникът да мине една граница, за да се скрие от кредиторите си, а събирането на вземането минава през изключително тромави процедури и понякога е дори невъзможно.
Новият регламент, който се въвежда с допълненията в ГПК, е директно приложим във всички държави-членки от 18 януари 2017 г. Той установява европейска процедура при "трансгранични дела", която дава възможност за ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки.
Подобно трансгранично дело има, когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, която трябва да се запорира, са в друга страна.
Друг вариант е, когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава, а банковата сметка – обект на заповедта за запор, е в друга държава членка.
Председателят на българската Камара на частните съдебни изпълнители Георги Дичев каза преди месец, че новият регламент, който ще влезе в сила от догодина, ще позволи директното общуване между частните съдебни изпълнители от различни държави в ЕС. Така с уведомяването на колегата си от Гърция за длъжник по изпълнително дело в България, чуждият ЧСИ незабавно ще може да наложи запор на банковите му сметки.
В регламента е разписано, че всяка държава членка трябва да определи орган, който да получава от съдилищата в останалите страни от ЕС искания за информация относно банкови сметки на длъжници. В България правосъденото министерство предлага информацията по запитванията от чуждите съдилища да се предава към Софийския районен съд.
Предвидената в регламента процедура по оспорване на пълния или частичен отказ на съда за издаване на европейска заповед за запор ще се преследва с частна жалба от кредитора.
Двете страни в производството, т.е. кредиторът и длъжникът, ще могат да искат отмяна или изменение на издадената заповед, както и ограничаване или прекратяване на изпълнението й от съда, който я е издал.
Получаването, предаването или връчването на заповедта за запор ще се извършва от съдебни изпълнители. Те също са компетентният орган за изпълнение на заповедите за запор.
Във връзка със задължението за уведомяване на ЕК за таксите, които ще се събират за изпълнение на европейската заповед за запор, се предвижда до началната дата на приложение на Регламент (ЕС) № 655/2014 да се приемат изменения в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
