Заплата от държавата и допълнителни средства за издръжка са задължителните условия, за да се съгласи българин да стане приемен родител и да отглежда в дома си чуждо дете. Това показва проучване на Националната асоциация за приемна грижа, цитирано от 24 часа.
Парадоксално, но и основната критика към приемните родители е, че са се съгласили да помагат срещу заплащане, коментираха от асоциацията. Само 10% от хората, които биха станали приемни родители, не поставят условия, показва още проучването. 63% от българите не биха приели в дома си да отглеждат чуждо дете в риск при никакви условия. Тези данни показвали тенденция за намаляване на интереса към приемната грижа в последните години заради атаките срещу правата на детето от религиозни организации и политически партии, коментираха от асоциацията.
51% от българите са на мнение, че в приемна грижа се настаняват деца, изоставени от родителите си, че всяко четвърто дете в приемна грижа е жертва на насилие, а за 14% от сънародниците ни децата в приемни семейства са настанени от държавата там поради бедност. 1738 деца се отглеждат в 1947 приемни семейства, показват данните на Агенцията за социално подпомагане. Близо 10% са децата в приемна грижа, които имат увреждания. Най-много са отглежданите деца в училищна възраст (6-14 г.) – 647, и бебетата и децата до 3 г. – 548. 80% от децата в приемни семейства пък са настанени там, след като при биологичните си родители са станали жертва на лоша грижа, насилие или злоупотреба.
Повече от половината деца, преминали през приемно семейство, после са осиновени. 70% от децата в приемни семейства остават при него средно по година, а по-големите – до 5 г., показват още данните на Агенцията за социално подпомагане. Във всяко пето одобрено приемно семейство продължава да няма настанено дете, показва още анализът. Най-много семейства без настанени деца има в областите Търговище и Кърджали, където половината от одобрените не се грижат за деца.
