Всеки втори у нас очаква Росен Плевнелиев да бъде добър президент.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Това сочат данните от редовното национално представително проучване, известно като Политически и икономически индекс на "ББСС Галъп интернешънъл".
На въпроса „Според Вас дали Росен Плевнелиев ще бъде добър президент или няма да бъде добър президент?" 53% са избрали опцията „Ще бъде добър президент", а 13% казват, че няма да бъде добър президент. Останалата една трета от запитаните не могат да преценят.
Доверието към личността на Плевнелиев продължава да расте и вече е над 50%, с което той се нарежда близо след еврокомисаря Кристалина Георгиева.
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
Доверието в институцията на президента също показва тенденция на постепенно увеличение в последните месеци. Ако през пролетта и лятото на 2011 г. то се е движило на нива от 35-37%, то с изборите плавно се повишава до дялове, близки до 50%.
Близо 240 редовни ежемесечни изследвания, проведени от „ББСС Галъп интернешънъл" за последните 20 години, показват, че месеците на повишаването на доверието в институцията са обичаен и логичен процес, който съпровожда и следва президентските смени. Така е и при встъпването в длъжност и на Петър Стоянов през 2007 г., и на Първанов през 2002 г.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Доверието към победителя в изборите естествено се пренася и върху институцията. Първите месеци на мандата са времето, в което постепенно общественото мнение припознава новата фигура на „Дондуков" 2 и амортизираното за пет години доверие към институцията започва да расте. Думата си казва и т.нар. ефект на победителя, когато симпатиите следват успелия кандидат-президент.
От особена важност обаче е спецификата на текущата политическа ситуация, изборните резултати, наличието ярка опозиционна алтернатива и политически противници на текущия президент, степента на политизация на обществото, неговата поляризация и т.н.
Така например в драматичната зима на 1996-97 г. с избора на Стоянов президентската институция само за половин година повишава доверието към себе си от 18% до през есента на 1996 г. до 85% през пролетта на 1997 г.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Само в рамките на половин година са достигнати абсолютният минимум и абсолютният максимум в доверието към институцията за цели 20 години ежемесечни проучвания на „ББСС Галъп интернешънъл".
Там е и „таванът" за Стоянов, последван от стъпаловидно спадане на доверието. Това постепенното „износване" на доверието е обща черта на властта - същото важи и за правителствата, за министър-председателите, за другите двама досегашни президенти в най-новата ни история и т.н.
При Първанов например институцията утвърждава доверието в себе си чак до лятото на 2005-а, когато е достигнат максимумът от 70%. Тогава започва плавен спад, който е само временно спрян от преизбирането на Първанов. През пролетта на 2008-а недоверието към институцията „застига" доверието, а от есента на 2010 г. до края на мандата на Първанов недоверието вече е повече.
Общата тенденция за 20 години изследвания на „ББСС Галъп интернешънъл" е, че доверието към президентската институция по традиция да надвишава недоверието. Това прави институцията основен авторитет в политическата система у нас.
