Вече и за лицата, които работят с класифицирана информация, ще се иска проверка и оповестяване на принадлежност към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на армията. Това стана с приети на първо четене в Народното събрание (НС) промени в Закона за защита на класифицираната информация.
Днес бяха приети четири проектозакона – този на депутата от ГЕРБ Методи Андреев и група народни представители, внесен през декември миналата година, на Ангел Найденов от БСП и група, внесен през юни 2015 г., на Петър Славов от РБ и група, също внесен през юни и на Министерски съвет, внесен през юли тази година.
Според мотивите на Методи Андреев, представени в комисията по вътрешна сигурност, се посочва, че съществуващият закон регламентира проверката на хора, които заемат публична длъжност или публични дейности, като премиер, депутати, министри, но това са хора, за които допълнително се получава достъп до класифицирана информация след заемането на длъжността. А всъщност законът не обхваща тези, които служебно работят с такава.
Прие се въвеждането на допълнителна проверка за съпричастност към службите на Държавна сигурност за лицата, заемащи публични държавни длъжности. Въвежда се възможност за допълнителна проверка и изслушване на проверяваното лице преди предоставянето на достъп до различните нива на секретност на специализираната информация. Предвижда се изискване към лицата, които кандидатстват за достъп до тази информация, която е класифицирана като държавна тайна, да декларират принадлежност към трайни и неформални организации и общества.
В пленарна зала най-големи дискусии предизвика законопроекта на Методи Андреев и група. Според противниците на текста от страна на БСП и ДПС предлаганите промени имат лустрационен характер.
Според Иван Иванов от БСП законопроектът е "чиста проба лустрация" и ще затрудни работата на всички, които имат достъп до класифицирана информация. Иванов обяви, че групата на БСП не подкрепя този законопроект.
"Ще подкрепя и четирите законопроекта, но искам да обърна внимание на този от Методи Андреев, който е особено важен. Този законопроект за първи път проверява тези лица, които дават допуска към класифицирана информация, дали точно те не са били с принадлецност към Държавна сигурност", заяви Мартин Димитров от Реформаторския блок, който също се подписва под внесения текст. Той заяви, че това не е лустрационен текст. "Лустрация е, ако се открива принадлежност към ДС и това е основание за отказ. Ние искаме да само проверка за принадлежност. В случая никой не предлага лустрация", заяви Димитров.
"Много добре знаем, че Държавна сигурност е тук и заема ключови места в българската държава и българския парламент, да кажем", каза също Мартин Димитров в отговор на Иван Иванов, че служителите на държавна сигурност отдавна са се пенсионирали.
Методи Андреев защити внесения законопроект, като подчерта, че това не е лустрационен текст. Той обаче обърна внимание, че трябва се знае служителите, които работят с класифицирана информация, какви зависимости имат и дали са имали принадлежност към ДС. Хора, които са завършили службите на КГБ, са служители по сигурността на информация в нашите министерства и другаде, заяви Андреев, който коментира, че това може да даде отговор защо Русия знае какво се случва у нас.
От своя страна Таско Ерменков от БСП заяви, че е странно да се приемат текстове с лустрационен характер. Всичко, което говорите в момента, е опит да се замажат под общ знаменател всички, които са работили и тези, които са писали доноси, каза той. Според сайта за публикуване на разкрити досиета на ДС desebg.com Ерменков е бил щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от 1984 г.
Същевременно по думите на Четин Казак от ДПС това може да не е лустрационен текст, но има прелустрационен характер и създава предпоставки за отказване на достъп и неравностойно третиране.
Въпреки гласовете против този законопроекта на Андреев беше приет на първо четене с 104 гласа "за", 27 "против" и 17 въздържали се.
Другите три текста касаеха достъпа до класифицирана информация в случай на започване на досъдебно производство. Според законопроекта на Петър Славов при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу някой, който има достъп до класифицирана информация, служителят по сигурността на информация предприема мерки за ограничаване на достъпа му.
В мотивите беше посочено, че отнемането на достъп при образуването на производство противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Сходни са и предложените промени и от Ангел Найденов и група, според които също образуването на съдебно или досъдебно производство не трябва да е основание за отнемане на достъпа и противоречи на принципа за невинност. Законопроектът на МС също отговаря на този въпрос и прекратя действието на влезли в сила откази за достъп или отнемане на разрешения на база на започване на досъдебно производство.
