Българинът остава по-скоро неутрален към ЛГБТИ хората у нас.
Това е един от основните изводи в ново национално представително проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на фондация "GLAS", проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна през ноември 2023 г. Агенцията е използвала метода на пряко стендартизирано интервю.
Според данните с разширяването на личните контакти с хора от общността, нараства и положителното отношение към тях - цели 46% смятат, че човек, определящ се като ЛГБТИ, е като всеки един от нас.
Още: Каква е равносметката за 2023 г. и какви са очакванията ни за 2024 г.? Проучване
Освен като близост, българинът усеща различните хора и като носещи определени качества - според 18% това са "смели хора, които отстояват идентичността си", образовани (16%), творчески личности (15%), с добри професии (12%). Най-често споделяната негативна асоциация е, че хората с различна сексуална ориентация "парадират със своята идентичност" (24%).
"В българското общество преобладава по-скоро неутралното отношение към ЛГБТИ хората, отколкото подчертано негативното или позитивното", обобщи социологът Геновева Петрова.
Интересуват ли се българите изобщо?
За периода от 2019 до 2023 г. делът на информираните хора нараства - тези, които заявяват целенасочен интерес и имат по-добра информираност по темата са нарастнали от 24% на 28%. Значителен е и ръстът в дела на мнозинството българи, които не са търсили активно информация, но до тях са достигнали различни медийни публикации: от 48% през 2019г. до 67% четири години по-късно. С най-висока запознатост се открояват жителите на София и големите градове, жените, най-младите (18-29 г.) и средните поколения (40-49 г.).
Още: "Нито една повече" ще протестират: ЛГБТИ хората не са защитени от насилие и хомофобски атаки
Водещи източници на информация са разговорите с приятели и познати (38%), постове в социални мрежи (33%), информационни предавания в медиите (30%) и информационни/новинарски сайтове(29%).
Винаги отношението към ЛГБТИ хората минава през личния опит и общуването на българина с тях:
- 35% заявяват, че познават хора, които се определят като хомосексуални;
- 25% бисексуални;
- 6% познават някой, определящ себе си като ЛГБТИ;
- 15% заявяват, че лично познават еднополови двойки
- 32% знаят историята на такива хора.
"Има повишена запознатост и информираност по темата, както и много ясно проличаваща тенденция, че колкото повече личен опит имат в общуването си с ЛГБТИ хора, толкова повече българите разбират какви са проблемите на тази общност", коментира още Петрова.
Още: Русия иска забрана на ЛГБТ движението заради "екстремизъм" - обърна се към съда
Геновева Петрова, снимка: Actualno.com
Тя посочва обаче, че все още голяма част от обществото не е изградило за себе си позиции и убеденост по отделните цели, които си поставят ЛГБТИ хората. "Има забележима, важна промяна в отношението на българите към тях. Без тази промяна в отношението, всички останали промени по-скоро нямат шанс", допълни още социологът.
Според проучването 68% от анкетираните смятат, че ако в горните класове в училище има ученик с хомосексуална ориентация, той ще бъде обект на подигравки. На този фон 8% са на мнение, че би повлиял на другите да изберат такава идентичност.
Още: Ватиканът: Транссексуалните са в грях, но могат да бъдат кръстени
Според значителна част от анкетираните ЛГБТИ хората срещат враждебно отношение в различни житейски ситуации. Според 47% това се наблюдава при открито заявяване на идентичност, а при 46% когато са на публични места, 36% при отглеждане на дете, 33% в училище, 31% при търсене на работа.
Оказва се обаче, че има тенденция към отслабване влиянието на крайно враждебни и откровено манипулативни тези - 36% не са съгласни с твърдението, че хомосексуалността и трансджендър идеологията са психични разстройства, срещу 25% съгласни например. Цели 16% от хората пък подкрепят тезата, че ЛГБТИ хората са педофили.
"Регистрираните положителни тенденции, макар и все още плахо, показват променящи се обществени нагласи", посочват от Алфа Рисърч.
Снимка: БГНЕС
Подкрепата за важни за общността политики, по-конкретно уреждане на статута на еднополовите двойки обаче е ограничена - 34% одобрение срещу 27% неодобрение, като по-голям е делът на анкетираните, които не заемат конкретна позиция - 39%.
Проучването е част от проекта "Гласове на общността", изпълняван от фондация Глас, в партньорство с фондация Билитис, Асоциация на европейските журналисти-България и Осло Прайд, и с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Основната цел на проекта е преодоляване на негативните стереотипи спрямо ЛГБТИ хората чрез комуникационна кампания, семинари и тренинги.
