За шофиране след употреба на алкохол да не се влиза в затвора, а то да се санкционира само с глоба и евентуална конфискация на автомобила. Това предлага прокуратурата в анализ за пътнотранспортните произшествия за периода 2010-2014 г. Според държавното обвинение в делата срещу пияни шофьори в момента се ангажира твърде голям ресурс, който би могъл да се насочи в борбата с тежката престъпност, пише в. "Сега".
Анализът на държавното обвинение идва няколко седмици, след като от МВР предложиха промени в Закона за движение по пътищата, с които се увеличават глобите за пияни шофьори, както и периодът, в който те ще са без книжка.
"Декриминализацията на някои деяния и преминаването към административно-наказателна отговорност би могло да повлияе благотворно на безопасността на движението. Има възможности за по-бързо, по-ефективно и спестяващо ресурси за системата постигане на добри санкционни резултати по административен ред, както и за избягване на дублиране на функциите на държавните органи", пише в доклада. Подобно предложение вече е правено веднъж през 2010 г. Според прокуратурата обаче то е актуално и към днешна дата. Оттам подчертават, че така или иначе при повечето дела за пияни шофьори наказателната отговорност се заменя с административна и така свидетелството за съдимост остава чисто.
Според държавното обвинение трябва да се предвиди и конфискация на автомобила на нарушителите, когато случаят е тежък - над 1.8 промила алкохол в кръвта. Другият вариант е да се въведе глоба, равностойна на цената на колата, ако шофьорът не е собственик.
Прокуратурата отбелязва, че в последните години има ясно изразена тенденция периодично да се увеличават наказанията за престъпления по транспорта, като пределът им е вече достигнат. "Необходимо е преосмисляне на системата за наказания, с ориентация повече към административни, но достатъчно тежки наказания - високи по размер глоби, лишаване от правоуправление на МПС, допълнителни изисквания за възстановяване на това право", пише в анализа.
В момента за шофиране в пияно състояние може да се даде присъда дори до 5 години затвор, ако нарушителят вече е съден един път.
Пробацията е най-често налаганото наказание за пътнотранспортни произшествия, сочи статистиката на държавното обвинение. Над 54% от делата за катастрофи са приключили с такава присъда. Условни присъди са дадени в малко над 25% от случаите. Глоби се налагат в 14.4%. Едва 4.5% от осъдените са пращани в затвора. Най-често делата за катастрофи приключват със споразумения. Чрез тях се признава вина и се намалява предвиденото от закона наказание.
Макар че МВР настоява да се криминализират дори гонките, предложението им срещна сериозен отпор от страна на главния прокурор Сотир Цацаров, който обяви, че е привърженик на административните мерки. В унисон с неговите виждания от прокуратурата смятат, че трябват още промени и в Закона за движение по пътищата. "Все още има архаични, загубили своето значение санкции, като "глоба в размер на 10 лв.", пишат в анализа си те. От държавното обвинение посочват и друг проблем - има голяма разлика в това как два закона третират едно и също престъпление. Те дават пример с наказанието за блъскане на пешеходец на пътека. Според НК то може да стигне дори до 10 години затвор. "От друга страна обаче, спирането и паркирането върху и на разстояние под 5 м пред и зад пешеходна пътека, което е съществена предпоставка за ПТП, се санкционира по административен ред твърде леко - с глоба 50 лв., съгласно разпоредбата, непроменяна от 2007 г.", посочват от прокуратурата. Според тях трябва да се увеличават наказанията за нарушения, които не са директни предпоставки за катастрофи, а същевременно остават ниски тези за неправилно преминаване на жп прелез, неправилно паркиране на тротоара, навлизане в еднопосочна улица и превишена скорост.
Прокурорът да може да отнема книжката на шофьор, срещу когото има разследване, предлагат още от държавното обвинение. Тази санкция обаче трябва да може да се обжалва пред съд.
Неспазването на сроковете за изготвяне на експертизи по делата за катастрофи е сред най-сериозните причини за забавяне на делата и на практика за отлагане във времето на наказанията, сочи още анализът на прокуратурата. "Разпространено е мнението, че нито една от експертизите не се извършва в определения срок. Уместно би било окръжните прокурори да планират съвещания с експертите и да набележат мерки за подобряване на качеството и срочността на експертизите, съобразно характера на необходимите експертни знания", отбелязват от държавното обвинение.
