Македонската академия на науката и изкуствата /МАНИ/ се превръща в министерство на пропагандата от най-долнопробен тип. Това заяви през БГНЕС професор Пламен Павлов, специалист по Средновековна история.
Неговият коментар е по повод на поредната порция неистини, които ръководената от академик Люпчо Коцарев МАНИ разпространява за българската средновековна история и култура.
Проф. Павлов подчерта, че не може да има „две тълкувания на ясни събития и личности, на всичко, което е казано в огромен брой исторически извори – византийски, западни, български, сръбски, арабски и др. Абсолютно никъде в тези над 1000 години, за които говорим, от IX век до XIX век, не се говори за македонци“, добави той.
Ученият припомни, че терминът „македонци“ се използва, но става дума за Източна Тракия, днешна Европейска Турция, и за нейното население, което по етнически състав е българско, гръцко или арменско. „Дори Василий II Българоубиец се нарича Македонец, защото е представител на Македонската династия. Учените от МАНИ много добре знаят това“, подчерта проф. Павлов.
Според него наблюдаваме една пропагандна система, която днес говори едно, а утре – друго. Това не може да бъде позиция на Академия, на научни среди в държава, която претендира да е европейска. „Претенции от страна на България няма, претенции има към историческата истина. Нека уважаемите академици да отворят документите и там тя е казана хиляди пъти“, каза специалистът по средновековна история.
„Виждаме старите македонски мантри в един още по-арогантен вид, отколкото бяхме свикнали от последните десетина години. Има втвърдяване на тона и за голямо съжаление МАНИ се превръща в министерство на пропагандата от най-долнопробен тип“, заяви проф. Павлов.
Той припомни, че академиците в РС Македония са изключително много. Това е наследство от Титова Югославия и превръщането на историческата и филологическата наука там в оръжия за борба. „Четейки изявленията на председателя на академията и на други личности академици, ми се струва, че попадам в 50-те или 60-те години на ХХ век, а не в 2021 г.“, каза българският учен.
Той обърна внимание и на обидните и абсурдни квалификации.
„Говори се за „Източен съсед“, под който се подразбира България. Определението „Източен съсед“ е език на омразата. Това е свидетелство за презрение и сарказъм. Самият този иносказателен език е съобразен, за да раздухва ниски страсти в македонското общество. Това само по себе си е доста жалко, това не може да бъде тон за разговор с когото и да било, особено с България“, категоричен е проф. Павлов.
Той се противопоставя и на използването на сърбизираното име на България – Бугария.
„Този „Източен съсед“ си има име и то е България, а не Бугария. Решително протестирам, че в македонските официални документи продължава да се използва сръбското наименования за България, макар в македонския език да няма никакъв проблем да се каже България. Чували сме от официални лица да го произнасят както е правилно. Още един елемент на една перфидна антибългарска линия“, заяви проф. Павлов.
Той препоръчва в РС Македония да бъде издадена книгата на Венко Марковски „Кръвта вода на става“.
„Марковски е участвал в създаването на македонския идентитет и после се разкайва. Много противоречива, но важна личност. В книгата си Венко Марковски казва искрено, че от един народ направихме два. Това е най-ценното признание, което опровергава всичко. Той написва книгата си ката отговор на „капиталния“ тритомен труд „История на Македония“ от 1969 г. Той е мъдруван повече от четвърт век, за да започне изграждането на македонски идентитет. Една бездарна книга, написана отново от академици, повечето от тях бивши партизани. С всички тях Венко Марковски се е познавал и работил“, отбеляза проф. Павлов.
В същото време София предлага един цивилизован подход. На 23 май, в навечерието на Деня на българската култура и писменост, Софийската опера под ръководството на акад. Пламен Карталов ще представи една незаслужено забравена опера-оратория на Живка Клинкова „Кирил и Методий“, създадена през 1981 г. Тя е по текстове на Венко Марковски.
„Там нещата са казани пределно ясно. Това е пътят да осмислим нашата култура и традиции, позовавайки се на истината и силата на изкуството. България предлага модерното, съвременно и обективно европейско решение как да се гледа на този въпрос. А от македонска виждаме познатите пропагандни мантри в стила на най-лошата титова гоьбелсовска пропаганда“, категоричен е проф. Павлов.
