На 9 януари тази година пътят за Рилския манастир беше затворен след падане на 30-тонен скален къс. Въпреки че на мястото е изградена подпорна стена и поставена защитна мрежа, те се оказаха недостатъчни да спрат свличането.
Укрепителните дейности при 27-мия километър на третокласния път Кочериново – Рила – Рилски манастир – Кирилова поляна бяха изпълнени от държавната фирма "Автомагистрали" ЕАД в участък от около 250 метра. До края на миналата година беше изпълнен етап I и частично етап II, тази година ще бъде изпълнени напълно етап II и етап III. Индикативната стойност на обекта, обявена в началото му, ще бъде достатъчна за неговото приключване.
Сега на свлачището по пътя за Рилския манастир трябва да се извършат нови укрепителните дейности. Предвижда се направата на тунелна завеса с дължина около 97 м и укрепване на земните пластове с 4-метрови анкери.
"Държавата се намесва мигновено, работим и превантивно, където можем, но имаме над няколко хиляди проблемни точки с потенциал за срутвания, отделно над 2200 свлачища, които обхващат над 200 000 декара", каза пред БНТ зам.-министър Николай Нанков в началото на февруари.
По думите му дружеството ще работи максимално мобилизирано, за да може те да завършат колкото се може по-бързо и по третокласният път, който е основна връзка за Рилския манастир, за природните забележителности и туристическите обекти в околността, да се пътува удобно и безопасно.
Пред Actualno.com проф. Николай Жечев – главен проектант на обекта, заяви, че това свлачище има дълга история, която започва от 2015 г., вследствие на непремерени дейности. И по ефекта на снежната топка процесът все повече и повече се разраства. 
"Началното състояние, в което е било някога, вече няма нищо общо с това, което е в момента. Пукнатините, които са предизвикани от постоянното изземване на земно-скални маси в подножието на свлачищния процес, са довели до пукнатини в склона някъде до височина 500-600 метра. Така че цялата тази планина над нас е разхлабена", посочи той.
Според експерта за това помагат не само човешкият фактор, но и климатичните промени.
"Имаме около 350 литра на квадратен метър дъждове, които са паднали. Това са форсмажорни обстоятелства, които на много места в този регион предизвикаха доста засилени свлачищни и срутищни процеси", допълни проф. Жечев.
Един от проблемите, които той визира, е, че териториите наоколо са частна собственост, а при това положение каквото и да се прави, процедурата минава през отчуждаване, което отнема много време.
"В този случай процедурата отива по стандартен начин, като за нови обекти. Това обаче са аварийни обекти и за да не се допускат допълнителни разхлабвания, трябва още от самото начало по най-бърз начин да се реагира", категоричен е проектантът.
Обектът ще се изпълнява на три етапа.
Първо ще довършат укрепителните дейности по самия откос. Трябва да бъде завършено поставянето на анкери, допълнително инжектиране, специални планки на високоякостни въжета.
В зоната, където започва вторият етап, за допълнителна сигурност ще се прави т.нар. плъзгач, който представлява по същество открит тунел. "Целта на този тунел е над пътя да бъде направена мостова конструкция, която да има предпазно действие и да акумулира свлечените скални маси", поясни проф. Жечев.
Третият етап е стабилизация на откоса, за да се направи временен път, по който да се пусне еднопосочно движение, регулирано със светофарна уредба. Тогава ще се прави същинското предпазно премостване на пътя.
