В днешното издание на "Видимо и невидимо: Отвъд фасадите" Мариана Мелнишка разговаря с проф. Евелина Келбечева – историк, преподавател в Американския Университет в България. Публикациите ѝ са в областта на културната история, историческата памет, митовете и фалшификациите на историята. Тя е инициатор на гражданския натиск за преподаване на комунистическото минало в българските училища.
„Аз самата искам да разбера какво кара отделни хора и групи от хора или цели слоеве на българското общество да дръзнат да говоря, че путин е прав или че Западът е предизвикал войната. И като един, бих казала, връх на айсберга, на тотално невежество и на 2,5 века подхранвана фалшива русофилия, която мина през ужасния период на тоталната съветизация на България след Втората световна война, сега то ескалира и получава уродливи форми в някаква путинофилия“, казва проф. Келбечева за направените поредица от изследвания сред българите по отношение на близкото ни минало и специално на комунистическия режим. Още: Атанас Шарков: Истинската диверсификация означава намаляване на влиянието на Русия в Европа (ВИДЕО)
Според проф. Келбечева знанието и незнанието за комунистическия режим първо идва от семейството, след това в училище в продължение на 12 г. 3 пъти се учи българска история. „Смятам, че точно там е заровено разковничето за разбиране на това, бих казала, повсеместно невежество по отношение както на характера на режима, така и неговите конкретни исторически проявления и разбира се последици, които ние жънем.“
„Знанието за комунизма в България е изкривено. То е изкривявано не 45 години, а 77 години, т.е. ние 77 години продължаваме да бъдем жертва и бомбардирани от същите тези клишета на една комунистическа и посткомунистическа пропаганда.“, казва историчката и споделя, че според Ричард Крамптън, един от най-бележитите експерти по история на Източна Европа и автор на Българската история в Кеймбридж серията за Източна Европа, правейки паралел с другите източноевропейски страни, България представлява един много тъжен парадокс. „В абсолютни и в относителни цифри червения терор в България, който се развихря след Втората световна война в режима на окупация от Червената армия е най-голям в Източна Европа, т.е. и в света. А аз не съм го видяла в нито един български учебник точно тази статистика и сравнението с Източна Европа. И същевременно, в това е всъщност парадокса, България е единствената страна от бившия комунистически блок, където липсва кохерентна държавна политика по отношение на това как трябва да се изучава, как трябва медийно да се отразява този период.“
Проф. Келбечева, базирайки се на 4 национално репрезентативни социологически изследвания, правени в периода 2011 - 2019 г., споделя стряскащи резултати. Част резултатите на изследване от 2013 г са: „65% от респондентите, отразени в това изследване не знаят кога е създадена Желязната завеса, 30% искат да живеят в комунизма, 30% смятат Съветската армия за освободителка, 30% не знаят нищо за Белене, 66% нямат никаква идея какво значи термина колективизация, 87% не се чували за горяните, 30% не знаят нищо за Берлинската стена, 65% не са чували за желязната завеса и 85% не могат да свържат с нищо „Солидарност“ в Полша. Само половината от младите хора смятат, че ДС е репресивен орган. Изводът е, че в годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация държавната политика в България не цели да направи достояние истината за диктатурата в периода 1944-1989 г., а да я скрие от младите хора в училище.“
Според последното социологическо изследване от 2019 г. „През 2014 г. 14% от хората, които са били обхванати от социологическото изследване, имат отношение и активно присъствие в политическия живот. През 2019 г. 40% от младежите показват пълна деполитизация и отлив от активно участие в мисленето и участието в политическия живот. Фактически констатацията е за функционална политическа неграмотност на българското общество.“ Още: Кънчо Кожухаров: Много си личи руската омраза и завист срещу България (ВИДЕО)
„Аз съм абсолютно убедена, че ако 1990-1992 г. бяхме успели да сменим българската програма по история, съответно учебниците, ако имахме кохерентна държавна политика и медийна подкрепа, щяхме да имаме друго общество в момента.“, категорична е Келбечева.
Целият разговор на Мариана Мелнишка с проф. Евелина Келбечева можете да гледате във видеото:
