160 лева санкция застрашава всеки българин, който не пожелае да даде нужните данни на преброители и контрольори. Това е записано в законопроекта за Закон за преброяването на населението и жилищния фонд, който вече е пуснат за обществено обсъждане.
НСИ ще направи националното преброяване в периода от 22 януари до 15 февруари 2021 година. За целта обаче е нужен специален закон, който да регламентира всички детайли, в това число какви данни ще се събират и какви ще са санкциите.
От гражданите, освен лични данни като име, ЕГН, дата на раждане, пол, ще се иска още адрес, гражданство, семейно положение и какви са връзките в домакинството, броя на децата. Наред с това ще се търсят и данни за етническата ни група, вероизповеданието, майчин език, грамотност, образование, професията и трудовия статус. От НСИ ще искат данни още и за името на компанията, където работим, къде се намира, както и какъв транспорт използваме, за да стигнем до работа или училище. Относно здравния ни статус преброителите ще питат и дали имаме ТЕЛК, изброява в. "Монитор".
Освен информация, касаеща пряко всеки гражданин, преброителите ще събират данни за жилището и за самата сграда - има ли асансьор в нея, коя година е построена, притежаваме ли апартамента например и колко са помещенията в него, енергийно ефективен ли е и други.
Санкции обаче се предвиждат и за самите преброители и контрольори. Ако те не са изпълнили задълженията си, могат да бъдат глобени от 500 до 1000 лева. Ако случайно преотстъпят събраните от тях данни за други цели, глобата е от 2000 до 6000 лева.
Към закона е предложена и предварителна оценка на неговите ползи. В нея се посочва, че ако преброяването се проведе, ще се избегнат загуби от неправилно разпределение на разходи за фиска, в това число и за бюджета на НЗОК, общини и в публичния сектор на българската икономика в размер на над 7,27 млн. лева.
Преброяването може да се случи по два начина. При първия се дава възможност за комбинация от преброяване чрез попълване на преброителна карта и преброяване по интернет чрез попълване на електронен формуляр. При втория - изцяло на място след посещение от преброител.
Изчислени са и разходите при двете възможности, като при първия вариант годишните разходи ще са малко над 4,16 млн. лева, а при другата възможност – над 5,135 млн. лева на година. В крайна сметка се препоръчва първият вариант, който включва и преброяване през интернет.
Общите разходи за провеждането на самото преброяване на българите са над 46,3 млн. лева, като парите ще бъдат разпределени целево за 4 години - от 2019 до 2022 година. Така заложените инвестиционни разходи са около 2,6 млн. лева, а оперативните – над 30 млн. лева. В последните се включват разходи за труд, застраховки и командировки в страната. 1,97 млн. лева пък отиват за МВР.
В срок от 3 месеца от приемането на закона НСИ трябва да изготви програма на преброяването, която трябва да е готова до лятото на 2019 година и да я внесе в Министерския съвет за одобрение.
