Кметовете настояват язовирите да бъдат квалифицирани в три степени предвид степента им на опасност. Това стана ясно по време на работна среща-дискусия по приоритетни за общините теми и законодателни инициативи в парламента.
Кметът на Община Раковски Павел Гуджеров представи предложенията на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) във връзка с поддръжката на язовирите. Основата на предложението е язовирите да се класифицират в три степени на потенциална опасност – висока, значителна и ниска степен, от което ще зависи и честотата на проверките на състоянието им.
Освен предложението язовирите да бъдат квалифицирани в три степени предвид степента им на опасност, кметовете настояват честотата на проверките да бъде с оглед на тяхната опасност.
„Не искаме да избягаме от отговорност или да намалим натиска върху нас от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Тези промени са насочени към един работещ механизъм за обезопасяване на безопасна експлоатация на язовирите“, увери Гуджеров, цитиран от БГНЕС.
Председателят на Управителния съвет (УС) на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов посочи като основна причина за искането недостатъчните ресурси на общините. За пример той даде община Харманли, където има 506 язовира с предписания за 8 000 000 лв., а приходите от тези хидросъоръжения са за не повече от 23 000 лв. Панов подчерта, че за общините най-важна е класификацията на язовирите.
От своя страна Корнелия Маринова, кмет на Ловеч, обясни, че 4532 от язовирите са общински. „В момента една от нашите много важни отговорности е да поддържаме и обезопасяваме язовирите така, че да не крият никакви рискове за гражданите. Само 75 общини не са засегнати от този въпрос, защото нямат язовири в собственост, но всички останали 190 общини имат. Имаме много задължения по тези язовири и те са ни вменени със закона от 2016 г. и подхождаме отговорно при задълженията по тях, като поддържане на язовирните стени. Трябва да правим проверки по тях“, обясни Маринова.
Съгласно представени от ловешкия кмет данни, близо 90% от общинските язовири са малки водни обекти, строени 50-те и 60-те години на XX-ти век със селскостопанско предназначение. Сега е невъзможно използването им по предназначение, поради разрушените и изоставени съоръжения за напоителни системи и помпени станции. Едва 136 язовира, които могат да се ползват за тези цели, са предадени на сдруженията за напояване. Поради сериозни проблеми като липсата на техническа документация и други неясноти по собствеността и експлоатацията на тези съоръжения НСОРБ направи проучване сред общините за поддържането на язовирите. Обобщената информация от 81 общини, участвали в проучването, показва, че малка част от общия брой на язовирите могат да представляват интерес за потенциални инвеститори. Още по-малка част са реално отдадени за ползване (концесия, наем).
Маринова коментира, че този сектор е много рисков и ангажиментите на общините са много сериозни. „Притеснява ни, че имаме много язовири на територията на общините, които са над 2000 и подлежат на контрол, но не отговарят за изискванията за язовири, защото са малки. В резултат, на което изискват допълнителен ресурс за поддръжка и обезопасяване“, поясни кметът на Ловеч.
„Може би решението на този сложен въпрос може да върви в различни посоки-смяна на собствеността или да се изработи Национална програма, в която да залегнат икономическите възможности за използване на язовирите и намаляване на рисковете и може би целеви субсидии, с които да се изработя технически паспорти, както и целеви субсидии на база предписанията на ДАМТН“, обясни Корнелия Маринова.
Тя бе категорична, че съвсем не е случаен фактът, че има 1424 язовири, които са с технически неизправности по язовирните стени, а 81 язовира трябва да бъдат изпразнени по предписанията, дадени от ДАМТН.
„Отделно има около 900 акта за административни нарушения. Проблемът е, че продължаваме да нямаме ресурс за това. Дори и да се състави акт, общините не разполагат с ресурса за поддръжката на язовирите“, каза още кметът на Ловеч и допълни, че именно затова Националното сдружение на общините в България работи по това да се направят съответните промени в Закона за водите.
Зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов изтъкна, че трябва да има приоритизиране на язовирите във връзка с контрола по отношение на правилната им експлоатация. Трябва да бъде продължена работата по създаване на публичен регистър за язовирите, каза още той.
Само заедно може да решим предизвикателствата, които имат общините, подчерта председателят на Комисията по околна среда и вода Ивелина Василева. Тя изрази мнение, че да се определи що е то язовир, класификацията на язовирите, възможността общините да прехвърлят или собствеността, или правото на управление към структура, която се мисли да бъде създадена, ще гарантира по-доброто поддържане на язовирите. „Това са въпроси, които изискват консенсус. Ще съдействаме за по-бързото обсъждане на текстовете от НС“, увери Василева.
