Има идеи да се върне е - двойно, но предлагащите го, изобщо не си представят какво би могло да се случи, ако наистина се появи изведнъж в азбуката ни. Това каза езиковедът проф. Владко Мурдаров от Института по български език към БАН в интервю зан„Фокус” по повод 95-годишнината от приемането на Закона за общ български правопис, или така наречения Закон на Омерчевски.
Той обясни, че през 1922 г. се приема Законът за общ български правопис, т.е. преди 95 години. „Веднага след падането на правителството на Александър Стамболийски някои по-консервативни езиковеди успяват да се наложат. Имайте предвид, че законът е бил възприет от учените с доста големи резерви, имал е доста критики. Организирани са даже общоградски обсъждания и протестни митинги във връзка с новия правопис. Когато пада правителството на Стамболийски, се връща този Дриновски-Иванчовски правопис“, каза той.
По думите му до 1945 г. не са извършени съществени правописни промени. „Иначе след 1945 г. се приема една наредба за българския правопис и според тази наредба продължаваме да пишем и днес. Смятайте колко години ние спазваме приетите правила“, коментира проф. Мурдаров. Той обясни, че при правописа не могат да се правят резки и чести промени, защото ако непрекъснато се променят някакви правила, ще се представят хората като неграмотни. „Историята на правописа ни е изключително интересна и освен това мнозина особено от по-възрастните смятат, че при отпадането на е-двойно и широкото ъ през 1945 г., е била ощетена правописната и азбучната система на българския език и заради това много страдат. Искам само да им припомня, че даже правописните речници, които се създават през началото на 20 век са само с думи, в които има е – двойно и в които има широко ъ, за да могат хората да се ориентират и да знаят по какъв начин да пишат, т.е. било е много трудно да се употребяват тези букви“, коментира той.
По отношение на членуването, проф. Мурдаров заяви, че то продължава да вълнува хората и днес. Твърди се и то с право, че правилото за пълния и непълния член е изкуствено изградено, измислено. Можем да кажем даже ,че то е създадено от Неофит Рилски в неговата „Болгарска граматика“, 1835 г. Интересното всъщност е каква празнина запълва. При нас съществува необходимостта да бъде показана определеността на даден обект, въз основа на който вече се употребяват пълният и непълният член“, коментира проф. Мурдаров.
Той обясни, че правилото затруднява, защото мнозина се подвеждат от онова помощно действие, което са учили в училище, че когато трябва да определиш пълния и непълния член, си задаваш въпроса „Кой?“. „Интересното в този случай, че всъщност точно при „Кой?“ в момента е настъпило такова голямо разколебаване, което означава, че това помощно правило не помага. Затова ние въведохме една друга възможност да се замести думата, при която трябва да бъде употребен пълен или непълен член, с местоимението „той“. Тук вече разчитайки на езиковата компетентност на българина, си представяме, че той никога няма да каже – „Него е в ремонт“, а „Той е в ремонт“ и заради това табелите, които виждате навсякъде, че „Магазина е в ремонт“ с непълен член, веднага личи каква е грешката“, каза проф. Мурдаров. Той изрази надежда, че с помощното правило да се замества думата, за която се колебаем с „Той“, помага да бъде решен въпросът. „Вече този въпрос е включен даже в учебниците, затова моите наблюдения са, че при по-младите хора няма голямо колебание кога да бъде употребен пълният и непълният член“, коментира още езиковедът.
