Масово изземване на знамена и патриотични печатни материали иззеха митничарите на сръбската граница от българи, които се стекоха към Босилеград за честването на 140-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Автомобилите бяха щателно проверявани, а трибагреника и всички печатни материали - вестници и календари, бяха изваждани от багажниците.
Хората бяха принуждавани да се връщат до българския контролен пункт и там да оставят на съхранение иззетите знамена и други вещи. На митничарските въпроси: "Къде отивате?", те трябваше да измислят куп причини, за да не кажат истинската и да не бъдат бавени с цел да закъснеят за честванията. Венците с цветя също предизвикаха въпросите на митничарите.
"Отиваме на българските гробища", казваха бързащите за честването в Босилеград. "Има ли български гробища там?", питаха полицаите. "Там други гробища няма", отговаряха българите.
Знамена, календари и вестници бяха иззети и от автомобила на зам.-кмет на голяма българска община, който пътуваше заедно с главния редактор на вестник Велика БОЛГАРИА Патриция Кирилова, с телевизионен екип и с българския патриот от Скопие Драган Попов.
Сборният пункт на българите, преминали границата, бе популярното сред патриотите заведение "Тангра" в центъра на Босилеград, чийто собственик Александър Димитров е председател на местното сдружение глас. Кметът на града Владимир Захариев направи друг сборен пункт - пред общината, с негови поддръжници.
На честването освен засилено присъствие на полиция, възникна и друг проблем - не бе допуснато да се прочете официално писмо до общината, с което българите-патриоти изискват осветяване на паметника на Васил Левски, който е изграден с пари на българските организации. Те са готови дори да плащат изразходваната енергия за светлините около паметника, който се намира в близост до сръбския паметник, възхваляващ неправомерното изваждане на града от българските граници и предоставянето му на Сърбия.
Най-силни аплодисменти предизвика речта на Иван Николов - председател на КИЦ "Босилеград", който доста притесни част от официалните гости, но предизвика възхищението на патриотите.
"140 години след гибелта на Левски, 9 години след повдигането на неговия паметник в нашия град, духът на Левски не престава да ни задава своите жестоки въпроси, а ние виновно мълчим. Не само че не можем да отговорим, не само че не можем да го доближим, но като че ли ставаме все по-недостойни да застанем пред него.
Трябва с ръка на сърцето да си признаем и да поискаме прошка от Апостола на българската свобода за грешното лицемерие с което му отдаваме почит под чужди знамена и чужди химни. Трябва да се засрамим от себе си пред нравствената чистота, пред заветите и мислите на Левски които 140 години преразказваме, в които се кълнем, но все не ги достигаме. Трябва да се засрамим от предателството което почти половин век следва стъпките на Апостола – физическото му предателство бе последвано от нравствено предателство. И на края, трябва да се засрамим и от начина по който се отнасяме към този паметник – все още го крием на тъмно, сякаш ни е страх, че неговата светлина може да ни озари с мислите на Левски за свобода и човешко достойнство!", каза Иван Николов.
На сцената с реч за честването се качиха още д-р Валентин Янев - съпредседател на Обществено движение "Западни покрайнини", кметът на Община Босилеград Владимир Захариев. Приветствия имаше от името на Йорданка Фандъкова и на министъра на външните работи Николай Младенов. На възпоменанието присъстваха генералният консул на България Ниш Атанас Кръстин, Кирил Янчев от МВнР и Йордан Колев, експерт в Държавната агенция за българите в чужбина. Сред участниците в поклонението бяха представители на ВМРО - БНД от Мездра и Кюстендил, Атака - Кюстендил, българи от Македония (Скопие), София и Раднево. Венци и цветя поднесоха от Столична община, от Община Мездра - инж. Георги Валентинов, зам.-кмет на града и Патриция Кирилова, вестник "Велика БОЛГАРИА".
Патриотични песни изпя Мъжки вокален ансамбъл "България".
Представителите на българските патриотични организации предупредиха, че ще сезират Страсбург за нарушаването правата на българското малцинство в Сърбия. Често явление в Босилеград и Западните покрайнини е да бъдат арестувани българи, които развяват българския трикольор, което е недопустимо за европейска държава в 21 век, бе единното мнение на всички, които са свидетели на сръбските безумия в българските градове и села.
