Повече от половината българи се страхуват от употреба на ядрено оръжие: Проучване

40% от българите виждат умерен риск от употребата на ядрено оръжие, 26% се притесняват, че рискът е висок, а 12% не виждат риск. Останалите не могат да преценят. Това показват данните от ежегодното международно изследване на Световната Асоциация „Галъп интернешънъл" „В края на годината". То е проведено сред 40 428 души в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Данните от ежегодното глобално изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл" показват, че българите ясно се числят към Запада в своите настроения – по-малко оптимизъм и надежда за просперитет и повече тревоги за мира и бъдещето.

ОЩЕ: Ядрено оръжие: Франция тества нова ракета, Ердоган иска проверка на Израел (ВИДЕО)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.

В края на 2023 г. 38% от запитаните у нас очакват по-лоша 2024 г., 18% са оптимисти за следващите 12 месеца, а 31% очакват новата година да е същата като отминаващата. Останалите не могат да преценят. В рамките на година у нас са намалели и оптимистите и песимистите – за сметка на дела на тези, които не очакват особени промени.

Очаквания за икономически просперитет имат една десета от българите. Половината от запитаните (49%) очакват трудности, а около една трета (29%) не очакват промени в икономическото положение. Останалите не могат да преценят. Така традиционният песимизъм за икономиката в страната се запазва, но делът на песимистите (макар и висок) намалява с 11 пункта в рамките на година. Оптимистите се запазват в същите дялове за година.

Близостта на конфликти до нашата държава явно не позволява оптимизъм за световния мир. 9% у нас очакват по-мирна година, но 46% очакват по-проблемна. Една трета от запитаните българи смятат, че 2024 г. ще е същата в контекста на мир и война.

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Нагласите по света

Мнозинство по света очаква проблемна, а не мирна 2024 година. 8 от всеки 10 граждани от всички континенти се страхуват от потенциална ядрена война, оценявайки риска от такава като умерен или висок. Мнозинство също така очаква икономически трудности за следващата година, макар че пикът на песимизма за икономиката отмина заедно с COVID-19.

ОЩЕ: Полша: Разтревожени сме след оттеглянето на Русия от договора за ядреното оръжие

Всеки четвърти по света очаква по-мирна 2024 година, но двама от всеки петима очакват обратното – по-конфликтна година. Почти всички останали очакват годината да е същата като предишната. Така, тревогите определено преобладават. Преди няколко години, например, Глобалният индекс на „Галъп интернешънъл" за оптимизма за мир показа почти еднакви дялове на оптимисти и песимисти. Сега, очевидно, войните в Украйна и Газа отключиха повече страхове по света.

В самата Украйна 26% очакват по-мирна година, а 33% – година с повече трудности. 36% очакват 2024 да е същата като 2023 г. Останалите не могат да преценят. В Русия нагласите са: 12% очакват повече мир, 35% по-проблемна година, а 29 на сто очакват годината да е същата.

Западът като цяло изглежда угрижен. На противоположния полюс се открояват държави от световния юг и изток, с примери като Афганистан и Индонезия, където дяловете позитивни очаквания по отношение на войната и мира достигат до 68%.

За съжаление, няма значителен спад в страховете от ядрена заплаха тази година. Две пети от запитаните сега виждат висок риск от използването на ядрено оръжие. Почти същият дял виждат умерен риск, а само 14% не виждат риск. Останалите не могат да отговорят.

ОЩЕ: Един ядрен опит в Сибир. Какво ще значи той за Запада и какво прави Русия

Както и преди година, мнозинство в САЩ оценяват риска като умерен. В Русия нагласите са близки до тези, регистрирани преди година – този път декларираните очаквания за умерен риск срещу тези за висок риск са 40% срещу 20%.

Двама от всеки петима интервюирани по света очакват по-добра нова година, а всеки четвърти очаква по-лоша. Близо 30% очакват същата година като предишната. Данните изглеждат по-оптимистични от тези, регистрирани преди 12 месеца, макар и съвсем минимално.

Държави като Германия, САЩ, Русия показват известно разведряване в очакванията си в сравнение с края на 2022 г., въпреки че все пак остават по-скоро разтревожени. Важни актьори като Иран, например, не са песимистични. Индия е видимо позитивно настроена, а държавите от глобалния юг по традиция изпъкват в своя оптимизъм. Европа – напротив – остава не съвсем позитивна, но с някои щастливи изключения в лицето на албанските общности, например. В Саудитска Арабия внушителните 84% заявяват позитивни очаквания за следващата година.

Очакванията за икономиката също разкриват, макар и слаби, признаци на облекчение. 39% очакват година на повече икономически трудности – с 9 пункта по-малко отколкото преди година. Очакванията за просперитет, или поне за запазване на текущото положение, от друга страна се покачват, но негативизмът все още преобладава.

Европейският съюз остава по-скоро песимистично място на световната карта.