Загуба на пространствена ориентация е причината за падането на българския МиГ-29, управляван от подполковник Валентин Терзиев. Това е заключението след края на проверката на Министерството на отбраната (МО) и Военна полиция, потвърдено от данните, свалени от черната кутия на машината.
На 9 юни изтребител МиГ-29 от българските военновъздушни сили се разби край бреговете на Шабла по време на учение. В инцидента загина подполковник Терзиев - пилотът на самолета. След търсене, продължило няколко дни, бяха намерени останките от самолета и черната му кутия, която впоследствие беше изпратена за анализ в Русия.
„МО и служба „Военна полиция“ свършиха всичко, което е по наша юрисдикция. Това не беше лесно“, каза служебният министър на отбраната Георги Панайотов по време на пресконференция в петък. Той добави, че всички решения по пътя на разследването са били правилни и това е спомогнало да се изяснят всички факти и обстоятелства. Панайотов каза още, че цялото разследване се е случило при „пълна прозрачност“ от странна на военното министерство.
„Загубата на пространствена ориентация се получава поради психо-физичните особености на организма. В авиационната психология е описано, че когато полетът се извършва без визуален ориентир и извън кабината, с много малки ускорения самолетът може да промени пространственото си положение без пилотът изобщо да се ориентира за това“, каза полк. Петков Василев, който е част от екипа изготвил доклада за инцидента. По думите му не става въпрос за грешка на пилота, тъй като, от данните на черната кутия, е станало ясно, че той до последно не е осъзнавал в каква ситуация се намира.
По този повод във Фейсбук полк. Любен Лозанов направи свой анализ на фактите до момента. Пубилкуваме го без редакторска намеса.
Току що изгледах в обедните новини част от разбора на катастрофата с МиГ 29. Светла му памет на Терзо! Смущава ме обаче обяснението, че загубата на пространствена ориентировка не е пилотска грешка. Това че не го е осъзнал, не значи, че грешка няма. Осъзнавам, че това което пиша няма да се хареса на много хора, но за мен по-важно е да се направят правилните изводи, за да няма в бъдеще подобни катастрофи.
Летците от изтребителната авиация прекарват голяма част от пролетяното си време в облаци, над облаци, нощем, над море или в стратосферата. Много често при липса на видимост на естествения хоризонт, особено нощем и в облаци, те всички изпитват какво е да получиш лъжливо чувство за пространственото положение на самолета. Това чувство например кара пилота да усеща, че е по гръб, с голям наклон, или с голям ъгъл на тангажа, независимо, че самолета фактически е в строг хоризонтален полет. Учим ги да свикнат да не се паникьосват, да знаят причините за това явление, спокойно да го приемат и да знаят как да се борят с него, доверявайки се само на приборите в кабината, а не на грешната информация, подавана им от техния собствен мозък. А това е една много тежка борба със самия себе си. Той, мозъкът на пилота, получава информация за положението на самолета в пространството от вестибуларния апарат и от зрителния анализатор. Пробвайте, вървейки, да си затворите за три секунди очите и ще усетите незабавно ефекта - вече сте изкривили посоката. Та, мозъкът сравнява постоянно информацията от двата анализатора и взема решение за реалното пространствено положение на самолета. Но когато в облаци, или нощем, зрителния анализатор не подава нужната за мозъка информация, той започва се доверява само на един източник - вестибуларния апарат. А този апарат е зависим от състоянието на организма (отпочинал или преуморен), възпалителни заболявания на носа и ушите (хрема, синузит), емоционалното състояние на пилота(спокоен, възбуден, напрегнат, превъзбуден, пренапрегнат. Като краен резултат мозъкът може да създаде лъжливо чувство за положението на самолета в пространството, т.н. илюзия в полет.
Да, но на летците това им е работата - да летят именно нощем, в облаци, над море, в стратосферата. Затова те се обучават, че непрекъснато трябва да контролират пространственото положение на самолета по приборите. При съмнения за илюзии, да не вярват на чувството си, а незабавно да преминат към пилотиране строго и единствено по показанията на уредите в кабината. Неизпълнението на това изискване води до много тежки последствия, както е в конкретния случай. Приемайки, че загубата на пространствена ориентировка от пилота не е негова грешка, ние залагаме и в бъдеще този въпрос да бъде подценяван. Обучението на летците за справяне с подобни ситуации да бъде пренебрегвано. А това неминуемо ще доведе до нови трагедии в бъдеще. Защото, илюзиите за положението на самолета в пространството в полет, не зависят от типа самолет. Не се влияят от политически мнения и емоционалността на близките. Те са се появявали, ще продължат да се появяват. Отнели са доста човешки животи, ще продължат да го правят. Важното е летците да не допускат грешката да им повярват. Да се научат да ги разпознават веднага. Да се научат да водят тази борба със собствения си мозък и да излизат победители от нея. Затова казваме, че пилотската професия е тежка и опасна. И който се страхува от мечки, не трябва да ходи в гората.
Полковник от резерва Любен Лозанов служи 33 години като боен летец. Преминал е пътя от младши пилот до командир на 19-и изтребително-авиационен полк в Граф Игнатиево. Преди това пък е служил в авиобазата в Узунджово. През 1999 г. е назначен за Началник на Инспекцията по “Безопасност на полетите” в щаба на ВВС. След курс за усъвършенствуване на английски език в Канада, през 2000 г. става началник на “Военно Ръководство на Въздушното Движение” за цялата страна. През 2002 г., след решение на парламента, с което се намалява с 3 г. пределната възраст за пенсиониране в армия, е освободен от ВВС и преминава в запаса.
