Уго Чавес почина във военната болница в столицата Каракас. Мнозинството от венецуелците и привърженици по света ридаят за него. Армията и полицията са на ключови места в страната, за да запазят мира. Без съмнение си отиде една легенда.
Няколко страни обявиха траур. Световните лидери изразяват съболезнования. Венецуела отгръща страницата "след Чавес". Следват избори в богатата на петрол страна, съобщи БГНЕС.
Малко близка история
В края на 2012 година венецуелският лекар Хосе Рафаел Маркина заяви, че на президента на Венецуела Уго Чавес му остават няколко месеца живот.
Д-р Маркина, който живее в САЩ, близък с медицинските екипи и в Каракас, и в Хавана, каза тогава: "За съжаление, на президента не му остава много живот. Едва няколко месеца. Моята прогноза е, че трагичната развръзка ще настъпи през април", каза тогава Маркина. Не позна с един месец.
Световният империализъм и САЩ са виновни
След като вицепрезидентът на Венецуела направи съобщението за смъртта на водача на боливарианската революция Уго Чавес, от Каракас дойдоха сведения, че полицията и армията заемат позиции на ключови места в цялата страна, за да запазят мира. Улиците се изпълниха с развълнувани и тъжни хора.
"Получихме информация, най-разтърсваща и най -трагична, която обявяваме на нашия народ, че в 16:25 /22:55 българско време/, днес 5 март, почина нашият Ел команданте - президентът Уго Чавес Фриас, след като се бори срещу болестта в продължение на почти две години", заяви вицепрезидентът Никола Мадуро с напиращи сълзи.
От предния ден несигурност бе обвила съдбата на президента, който бе във военна болница в столицата. От юни 2011 г. Чавес се бори срещу рака в областта на таза и здравословното му състояние се влоши през последните часове, съобщи правителството.
В дълга реч по-рано вечерта Мадуро обвини за състоянието на Чавес световния империализъм, воден от САЩ, и съобщи, че Венецуела експулсира военновъздушния аташе в посолството на САЩ в Каракас Дейвид Дел Монако /David DelMonaco/, обвинен, че е "заговорничил във венецуелските въоръжени сили", съобщи вицепрезидентът Николас Мадуро.
"Този служител си е бил поставил за задача да издирва военни на действителна служба във Венецуела, отначало, за да събира разузнавателна информация за въоръжените сили, и след това да им предложи проекти за дестабилизация", подчерта Мадуро в реч след извънредното съвещание на политическото и военното ръководство на страната.
В дългата си реч, посветена до голяма степен на борбата с враговете на социалистическия строй във Венецуела, вицепрезидентът заяви, че опитите на империализма начело със САЩ да дестабилизират страната са предизвикали раковото заболяване на президента Уго Чавес.
САЩ отхвърлиха обвиненията на Венецуела и съобщиха, че от Каракас е изгонен още един сътрудник на Дел Монако.
Това беше само минути преди да почине Чавес. След това Никола Мадуро пое Венецуела поне до избирането на нов президент. Изборите са най-късно след 30 дни.
Уго Рафаел Чавес Фриас /Hugo Rafael Chavez Frias/ е роден на 28 юли 1954 г. в Сабанета, щата Баринас в югоизточната част на Венецуела в голямото семейство на учител.
Прародител на Чавес по майчина линия е бил активен участник в Гражданската война от 1859-1863 година. Прадядото е бил известен с това, че през 1914 г. вдига антидиктаторски бунт.
Истории и легенди за тези героични събития в семейството са се предавали от поколение на поколение и са имали силно влияние върху бъдещия лидер на "Боливарианската революция".
Веднага след като завършва училище Уго Чавес влиза във Военната академия на Венецуела, където се дипломира през 1975 г. със звание младши лейтенант. Той е служил във военновъздушните части като парашутист - червена барета. Баретата по-късно се превръща в неразделна част от образа му.
През 1982 г. /според други източници - докато учи в академията/ Чавес, заедно с колегите си, създава организацията KOMAKATE /COMACATE – абревиатура от първите букви на воински звания/. Безспорен лидер на организацията веднага става Чавес. С течение на времето КОМАКАТЕ се превърна в Боливарианско революционно движение, кръстено на героя от войните за независимост на Латинска Америка Симон Боливар.
През февруари 1992 г. подполковник Уго Чавес организира преврат срещу венецуелския президент Карлос Андрес Перес, който е непопулярен, поради високото ниво на корупцията и политиката му за намаляване на разходите на правителството. Чавес планира да създаде военно-гражданска хунта от хора, които не са корумпирани, и да свика учредително събрание, което да изготви проект за нова конституция. Въпреки това, правителството успява да спре опита за метеж, припомня РИА "Новости".
Чавес се предава на властите и е вкаран във военен затвор. Зад решетките е в продължение на две години, докато през 1994 г. е освободен при амнистия. Той организира своите поддръжници в Движението Пета република, отказва се от въоръжената борба и се заема с легална политическа дейност.
В президентската кампания от 1998 г. Уго Чавес участва под лозунга за борба с корупцията.
На 6 декември 1998 г. се провеждат избори във Венецуела. Чавес печели убедителна победа с 56,5% от гласовете. Три месеца по-късно, на 25 юли, изборите за парламент завършват с победата на привържениците на Чавес.
Правителството му създава строг контрол върху държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела", чиито печалби са пренасочени към нуждите на обществото: изграждане на болници и училища; борба срещу неграмотността; аграрна реформа и други социални програми. Всички те допринасят за масовата популярност на новия лидер на бедното мнозинство. Възползвайки се от тази подкрепа, Чавес започна да национализира компании в различни отрасли.
През 1999 г. Венецуела приема нова конституция и на 30 юли 2000 г., на новите общи избори, Чавес печели с 60% от гласовете.
Оттогава политиката на Чавес, наречена "Боливарианско движение към социализъм", се измества наляво.
Чавес се възползва от благоприятната ситуация на световния енергиен пазар, както и от зависимостта на САЩ от доставки на венецуелски петрол. Той променя външната политика. В продължение на няколко години, Венецуела се превърна в уважаван регионален лидер и в действителност ръководи движението срещу неолиберализма в Западното полукълбо. С остра критика на политиката на САЩ, Международния валутен фонд и Световната търговска организация, Чавес се опитва да сплоти на основата на антиамериканизма други латиноамерикански страни. Това довежда Венецуела до напрегната конфронтация със Съединените щати.
Опозицията, плашейки се от думите, и най-важното – от действията на Чавес - опита всички средства, за да се отърве от него. На 12 април 2002 година Чавес е отстранен с преврат, но два дни по-късно, с помощта на поддръжниците си и останлите му верни армейски сили, той се връща на власт.
Години по-късно стана известно, че ЦРУ е подкрепило опозицията на Чавес.
На 3 декември 2006 г. Уго е преизбран за президент на Венецуела. През 2007 г. Чавес оглавява нова политическа организация – Обединената социалистическа партия на Венецуела, образувана от сливането на Движението на Петата република и други партии, подкрепящи "боливарианския път към социализма".
На 7 октомври 2012 г. Уго Чавес бе избран за президент на Венецуела за нов шестгодишен мандат.
От почти две години насам Чавес страдаше от рак, което доведе до продължителни процедури за лечение в Куба и в самата Венецуела. Той претърпя няколко операции и се подложи на химиотерапия. След последната операция в Куба, в началото на декември 2012 г., състоянието на Чавес се усложни от инфекция на белите дробове. По тези причини избраният за президент не успя да положи клетва на 10 януари 2013 г.
През февруари президентът на Венецуела бе докаран директно от Хавана във военната болница в Каракас. Като никога, след завръщането си у дома той не се появи в телевизионно предаване.
Чавес беше човек с големи организационни умения, неизчерпаема енергия, голям капацитет за работа, красноречие, възможност да убеждава хората в правотата си. Той цитираше Библията по памет, цитираше Боливар, интересуваше се от Дзен будизма. Пишеше стихове и разкази, бе любител на живописа. В края на 2007 г. Чавес публикува колекция от популярни венецуелски и мексикански песни, изпети лично от него в специални програми по телевизията и радиото. През 2008 г. прави композиции за сборника с революционни песни "Musica Para la Batalla" /Музика за борбата/, припомня РИА"Новости".
Като дете Чавес мечтае да стане професионален играч на бейзбол и страстта му към бейзбола се запази до края на живота му.
Чавес е бил женен два пъти. С първата си съпруга Нанси Колменарес се развежда през 1992 година. Втората му съпруга е журналистката Марисабел Родригес. Марисабел помага на Чавес за създаването на конституцията от 1999 г., но през 2002 г. подава молба за развод и критикува реформите, провеждани от бившия й съпруг.
Чавес има четири деца от първия си брак: Роса Виржиния, Мария Габриела, Уго Рафаел и Раул Алфонсо, както и дъщеря от втория – Росинес.
Траур и очаквания за "нова страница"
Еквадор реши във вторник да обяви тридневен национален траур в чест на венецуелския президент Уго, който почина във вторник от рак, описвайки смъртта му като "непоправима загуба" за Латинска Америка според социалистическия президент Рафаел Кореа, който е близък съюзник на венецуелския лидер, съобщи АФП.
Основните латиноамерикански съюзници на Венецуела отдадоха във вторник първи почести към паметта на президента Уго Чавес, описан като "изключителен човек", чиято "загуба е непоправима" за Латинска Америка.
Куба обяви тридневен национален траур в чест на своя основен политически и икономически съюзник.
"Чавес е и кубински. Той усети нашите трудности и проблеми и направи всичко, което можеше, с изключителна щедрост /.../ Той вървеше до Фидел /Кастро/ като истински син и имаше дълбоко приятелство с Раул /Кастро/", се казва в изявление на правителството на "Острова на свободата".
Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че САЩ подкрепят венецуелците след смъртта на лидера им и се надяват на "конструктивни отношения" с бъдещото правителство на страната. "В момент, когато Венецуела започна нова глава в своята история, САЩ ще подкрепят политика, която е на основата на демократичните принципи, върховенството на закона и зачитането на правата на човека", заключи лидерът на САЩ.
В Конгреса на САЩ обаче републиканците посрещнаха без никакви угризения смъртта на Чавес. "Уго Чавес е тиранин, който принуди венецуелците да живеят в страх. С неговата смърт приключва обединението на левите антиамерикански лидери в Южна Америка", заяви Ед Ройс, председател на Комисията по външна политика на Камарата на представителите.
Боливийския президент Ево Моралес, облян в сълзи, каза, че е "опустошен от смъртта на брата Уго Чавес". Той каза, че ще отиде във Венецуела през следващите часове.
Правителството на Никарагуа, също като Боливия и Еквадор, е в боливаринския алианс за Америка, вдъхновен от венецуелския президент, заяви, че "изключителни и велики мъже като Уго Чавес никога не умират".
"Бразилското правителство невинаги е било напълно съгласно с президента Чавес, но смъртта му е непоправима загуба. Той беше приятел на Бразилия и на бразилския народ", от своя страна, каза президентката Дилма Русеф.
"Имам доверие във факта, че любовта му към страната и ангажираността му към каузата на бедните продължава да осветява бъдещето на Венецуела", каза нейният предшественик Луис Инасио Лула да Силва.
В Колумбия президентът Хуан Мануел Сантос изрази "дълбоко съжаление" за смъртта на Уго Чавес, припомняйки, че той е предоставил значителна подкрепа за мирния процес с марксистката партизанска групировка ФАРК.
В Чили президентът Себастиан Пинера подчерта: "Имахме различия, но аз винаги оценявам силата, ангажимента, с които президентът Чавес се бореше за идеите си", заключи той.
В Канада министър-председателят Стивън Харпър заяви, че със смъртта на президента Чавес започва период на преход, който трябва да позволи на венецуелците достъп до "по-добро и по-светло бъдеще".
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отдаде почит на Уго Чавес, заявявайки, че той се е опитал да "отговаря на стремежите и предизвикателствата на най-уязвимите" в страната си.
В Европа френският президент Франсоа Оланд заяви за Уго Чавес, че "е белязал дълбоко историята на страната си".
"Като президент на Венецуела в продължение на 14 години, той беляза умовете в страната и извън нея", от своя страна реагира британският външен министър Уилям Хейг.
"Палестина казва сбогом на лоялен приятел, който страстно защитава правото ни на свобода и самоопределение", заяви Набил Шаат, отговарящ за външните отношения на палестинското движение Фатах.
"Президентът Чавес непрекъснато работи не само за достойнството и славата на любимата си Латинска Америка, но за всички потиснати народи, включително Палестина, страната, която ще го съхранява в сърцето си", каза той.
Американският кинорежисьор Оливър Стоун, дългогодишен поддръжник на Уго Чавес, го нарече във вторник "голям герой". Това стана след официалното обявяване на смъртта на венецуелския президент. Според Стоун Чавес ще остане "завинаги в историята". Актьорът Шон Пен също му отдаде почит.
Кой идва след Чавес
Във Венецуела в следващите дни започва трескава борба за поста начело на страната.
Лидерът на венецуелската опозиция Енрике Каприлес Радонски призова венецуелците към "единство" след смъртта на президента Уго Чавес и увери в своята "солидарност" семейството на президента.
Каприлес е губернатор на богатия щат Миранда.
Победеният от Уго Чавес през октомври на президентските избори 40-годишен Каприлес се очаква да поеме ролята на естествен опозиционен кандидат за изборите, които ще се проведат в рамките на 30 дни, съгласно конституцията на страната.
"В трудни времена ние трябва да демонстрираме нашата любов и дълбоко уважение към нашата Венецуела! Единство на венецуелското ни семейство", написа губернаторът в блога си в Туитър.
Вицепрезидентът на Венецуела, който ще бъде президент в следващите дни до избирането на нов президент, бе и министър на външните работи. Никола Мадуро е бивш шофьор на автобус и синдикалист. Този 50-годишен ветеран на "чавизма" е другият претендент и вероятен наследник на починалия Чавес.
Николас Мадуро е определян като сговорчив и умерен политик.
Самият Чавес приживе призоваваше венецуелците да изберат за президент Мадуро, ако на самия Чавес се наложи да напусне властта.
Мадуро е "изграден революционер" и "опитен човек, въпреки младостта си ", каза тогава Чавес.
"Той е един от младите лидери с най-добър капацитет" да управлява страната "с твърда ръка, с визията си, със сърцето на човек от народа, с таланта си да работи с хора /.../, с международно признание, което си е извоювал", добави президентът.
Вече министър на външните работи от 2006 г. насам, Николас Мадуро бе назначен за вицепрезидент на Чавес в навечерието на победата му на президентските избори от 7 октомври.
Твърде малко се знае за личния живот на този бивш шофьор на автобус с висока фигура и гъсти тъмни мустаци. Знае се единствено, че го дели със Силия Флорес, главен прокурор на републиката.
Мадуро е бил за кратко председател на парламента /2005-2006/.
Сегашният временен президент е депутат за първи път през 1999 г. под знамената на основаното от Чавес републиканско движение, дошло на власт същата година.
Съдбите на двамата мъже вече са се пресичали в Боливарианското революционно движение, създадено от Чавес, начело на което той поведе неуспелия преврат срещу президента Карлос Андрес Перес през 2002 г.
"Вижте къде е Николас, шофьорът на автобус Николас. Той е бил шофьор на автобус и как са се подигравали с него!", възкликна Чавес, когато го назначи за вицепрезидент.
Високата фигура на умереният "чавист" също става все по-позната в международни прояви, тъй като той смени няколко пъти по време на срещи на върха Уго Чавес.
Анализаторите подчертават помирителния тон и голямата му способност да преговаря, което повлиява върху различни тенденции в "чависмо" /от исп. - "сhavismo" – чавизъм - от името на Чавес, бел.ред./.
"Той не е блестящ словесник" и "изглежда /.../ на разположение за диалог", казва политологът Рикардо Сукре. "В допълнение, той е изборът на Кастро" /кубинските лидери Фидел и Раул/, великите съюзници на президента Чавес, казва професорът в Централния университет на Венецуела.
Историчката Маргарита Лопес Мая от своя страна подчертава "лоялността" на "най-добрия международен говорител" на правителството на Чавес, който е приел перфектно "антиимпериалистическата риторика" и подкрепата за спорни режими като Иран, Либия или Сирия.
