Почетните консули на девет държави у нас атакуваха във Върховния административен съд (ВАС) измененията в наредба на МВР, с които по заръка на премиера Бойко Борисов им бяха отнети привилегии по Виенската конвенция.
С промените, които са факт от средата на април, на почетните консули беше даден тримесечен срок да свалят дипломатическите номера (с означение СС на червен фон) на колите си. Чуждите граждани сред тях бяха приравнени на всеки чужденец с право на пребиваване за повече от 3 месеца в България (с право на бели табели с обозначение ХХ), а българите почетни консули - на всеки редови участник в движението.
Жалбата до ВАС е подадена от почетните консули на Кения - д-р Ивайло Дерменджиев, Израел - проф. ч. кор. д-р Красимир Методиев, Малта - адвокат Борислав Боянов, Сейшели - Максим Бехар, Тайланд - Виктор Меламед, Мавриций - Христо Илиев, Антигуа и Барбуда - проф. Иван Тодоров, Шри Ланка - Борислав Сарандев и Естония - Борис Халачев, предаде "Правен свят".
Те са установили, че при отнемането на правото им да ползват автомобили с дипломатически номера, МВР е допуснало близо 20 нарушения. Само процесуалните са 14, отделно са погазването на Виенската конвенция и неспазването на целта на закона.
Почетните консули настояват съдът да отмени три параграфа от последните изменения в Наредба № I-181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, а действието им да бъде спряно до окончателното произнасяне на магистратите.
В жалбата си до ВАС деветимата почетни консули посочват, че при приемането на измененията в наредбата, които се изчерпват на половин страница, МВР е успяло да погази 14 задължителни правила на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
От жалбата става ясно, че не са посочени причините, които налагат изменението, нито какъв е очакваният резултат от него. Освен това в мотивите въобще няма информация за целите, които си поставя то, за средствата, които ще бъдат необходими за прилагане на новите текстове на акта. Един от най-съществените проблеми, изтъкнати от почетните консули, е, че в противоречие с изискването на чл. 28 ал. 2 т. 5 от ЗНА за анализ на съответствието с правото на ЕС, мотивите не съдържат дори намек, че е правен такъв.
Освен това почетните консули са установили, че не е спазен задължителният срок от поне 14 дни, в който проектът трябва да престои на сайта на МВР, за да бъде подложен за обществено обсъждане.
Към тези нарушения се добавя и това, че министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова не е съгласувала проекта за изменение на наредбата с министъра на външните работи Даниел Митов. А според представителите на чуждите държави у нас, промените е трябвало да бъдат съгласувани и с държавите-членки на Виенската конвенция.
Виенската конвенция и смисълът на привилегиите
Почетните консули посочват още, че с измененията МВР е погазило Виенската конвенция за консулските отношения, по която България е страна и нормите ѝ се прилагат с приоритет пред тези на вътрешното законодателство. "Всяка държава е свободна да решава дали ще назначава или приема почетни консулски длъжностни лица. Но веднъж щом е решила да приема такива, тя е длъжна да спазва всички разпоредби, регламентиращи статута им. Независимо дали са щатни или почетни, консулските длъжностни лица, каквито са лицата, натоварени да изпълняват консулски функции (чл. 1 т.1 буква "d"), имат еднакви задължения по отношение на гражданите на изпращащата държава и гарантирани еднакви правомощия спрямо приемащата държава. Предоставените преимущества, привилегии и имунитети на консулските представителства, независимо от статута (напр. гражданството) на техните ръководители са еднакви според Виенската конвенция", пише в жалбата.
В нея почетните консули посочват, че с промените в наредбата е нарушен чл. 72 от Виенската конвенция, който задължава приемащата държава да не "проявява дискриминация между държавите".
В жалбата до ВАС категорично се отхвърля твърдението в мотивите, с които беше отнето правото на почетните консули да ползват дипломатически номера, че те "не са необходими за осъществяване на техните функции и постигане на целите, за които са назначени".
В подкрепа на тезата си те се позовават и на разпоредбите на Наказателния кодекс, според които нарушаването на неприкосновеността на превозно средство, което се ползва с международна защита, е престъпление, което се наказва по квалифициран състав.
Върховният административен съд образува дело по жалбата, чака се насрочване.
