Патриотично движение "Народна сила" представи Декларация (адресирана до МВнР) в подкрепа на българското малцинство в Украйна.
"Тези дни станахме свидетели на териториално-административна реформа в Болградския район, която цели да раздели българската общност на 5 отделни части.
Въпреки че българското малцинство е едно от най-големите в страната, подкрепата на българската държава към неговото културно, административно и духовно съхранение е меко казано недостатъчна.
Българските управници се интересуват единствено от собствените си далавери и пренебрегват съдбата на сънародниците ни в Украйна, посочи председателят на гражданската организация Георги Димов на пресконференция в БТА.
"Днес българите в Украйна са подложени на унижение и духовна аниелация. Същевременно други държави от ЕС водят активна политика в този регион. Да вземем за пример Унгария. Тя раздава паспорти на представителите на своето малцинство, защото в Украйна не е разрешено двойното гражданство. Освен това отваря свои училища и културни центрове. Това е така наречената "мека сила на държавите". Заради отношението към малцинствата, Унгария отказа международни ангажименти спрямо Украйна, като например липсата на подкрепа за членството в НАТО и ЕС на Украйна."
Същото направи и Румъния. Полша пък предлага програми за работа на своето малцинство в страната.
На въпрос на Actualno.com може ли в България да се постигне национално обединение по темата за защита на българското малцинство и защо на събитието няма политически партии Димов отговори така:
"За да създадеш партия в момента, трябва да си част от една схема, които си служат и с медии, неслучайно отсъстващи днес тук. На партиите не им пука за българския народ. Те са си парцелирали нашата държава, запълнили са нишите и си ги осребряват. В България бъдещето е на гражданските организации, защото те са морални.
Забележете, че преди имаше дипломати, които работеха по 20-30 години в системата, преди да станат заместник министри и министри. Сега имаме едни спуснати по калъп представители. Техният английски е страхотен, образованието им е невероятно, отбеляза иронично Димов (очевидно като препратка към външния министър Екатерина Захариева). Затова очевидно и резултатите са такива, защото такова им е нивото.
През 2021 година в Украйна ще има нови преброявания и всичко явно се прави с тази цел. Българското малцинство през 2001 година е намаляло на 204 хиляди души, сега ще намалее на 100 хиляди души, по официално преброяване, посочи Димов.
В подкрепа на тезата си за асимилацията на малцинствата, Димов напомни, че през 2017 г. беше приет т.нар. Закон за образованието в Украйна. В чл.7 от него се посочва, че „единственият език в образователния процес в учебните заведения е държавния (т.е. украинския) език”.
От 2019 г. пък влезе в сила Закон за украинския език, според който: „използването на държавния (т.е. украинския) език в учебно-възпитателния и образователния процеси във всички учебни заведения е задължително” (чл.17).
"Особено остро осъждаме нападенията над лица от български произход в Болградска област, както и срамните надписи върху културни паметници в Украйна, на които станахме свидетели през отминалите дни, заяви Димов.
Той изтъкна, че освен ограниченията да изучава и говори майчиния си език, българското малцинство в Украйна е принудено да промени и своята духовната принадлежност от доскоро официалната в страната Украинска православна църква към автокефалната Православна църква на Украйна, в рамките на т.нар. „политика на украинизация”.
Прави се опит за създаване на нова нация, подобно на македонската, смята Димов.
Събитието не се радваше на особено медийно внимание, което беше порицано от участниците в него.
"Виждам, че медии почти няма, защото явно не ги интересува, след като от това не могат да изкарат никакви средства', отбеляза Георги Димов. "Там е кой колкото плати, толкова го отразяват, допълни той.
За финал Димов призова в страната да се изгради гражданско общество, но не "от онези умни и красиви спонсорирани от определено посолство", а българска общност, която не разчита някой да ни отправи отвън, а поема лична отговорност.
Подкрепа за декларацията на "Народна сила" изразиха още куп граждански организации, сред които Съюзът на тракийските дружества, Движение Днес, Граждански форум "Промяна", Движение "Русофили" и други.
Изказване направи и Симеон Костадинов (бивш председател на предизборния щаб на Възраждане), който обяви, че говори единствено от свое име, но анонсира бъдещ политически проект.
Той уточни, че Украйна е многонационална държава и такова нещо като украински народ няма. Костадинов напомни как Османската империя се е отнасяла с малцинства като българското и арменското и призова това да не се допуска в Украйна. Направи сравнение и с българите в Западните покрайнини, които буквално са асимилирани, както и тези в Южна Албания и Северна Гърция. Въпросът е политически и решаването му минава през такава промяна у нас.
Припомняме, че парламентът прие декларация за защита на българското малцинство в Украйна. С нея призовава правителството на Република България да предприеме всички възможни действия пред правителството на Украйна, които да гарантират запазването на целостта на българската общност в Болградския район.
Впоследствие, украинското външно министерство изрази протест във връзка с декларацията. "Въпросите на административно-териториалното устройство на Украйна са от изключителната компетентност на органите на държавната власт в Украйна. За нас са съвършено неприемливи опитите за намеса на чужда държава във вътрешните дела на Украйна", се казва в изявлението на министерството на външните работи, разпространено от пресслужбата му.
