"Нека стремежът ни към тази Светлина, която мракът не може да обземе и която е Самият Господ Иисус Христос, заедно с вярата ни в тържеството на доброто и на живота, да ни крепят и да ни дават сили пред лицето на всяко зло и особено на това, на което заедно с целия свят сме свидетели вече два месеца – братоубийствената война в братска православна Украйна – една ужасна трагедия, с която всички ние живеем и която съпреживяваме като братя по вяра и род на страдащите от нея."
Това се каза в словото на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Шеста неделя на Великия пост – Вход Господен в Йерусалим, Цветница.
Публикуваме цялото слово без редакторска намеса:
С Божията благодатна помощ преминахме и тази година през шестте спасителни седмици на светата Четиридесетница и вече сме заедно с Господа пред портите на светия град Йерусалим, където Той днес влиза, за да изпълни докрай Своето богочовешко дело. Влиза с мир и божествено смирение пред волята на Своя и наш Небесен Отец, възседнал на осле, за да извърви последните и най-решителни стъпки от земния Си живот и да ни дарува Своето спасение и вечен живот. Влиза, посрещнат с ликуване от йерусалимците, макар в божественото Си предзнание да е виждал ясно всичко онова, което му предстои: срещата Си с цялата сила на злото, отхвърлянето, поруганието и Кръстните страдания, смъртта и хладния гроб, но и Своето славно тридневно Възкресение и извършеното чрез него спасение на човешката природа и възстановяването на изгубеното чрез греха на прародителите богосиновство.
В този толкова особен ден от великопостното ни пътуване в очакване на светлата пасхална радост, деня, когато нашето „Осанна във висините“ е неизбежно помрачено от тъгата поради предстоящото съвсем скоро „Разпни Го“, преживяваме дълбочината на трагизма на богочовешката история, на онова, което предстои да бъде преживяно от Спасителя през Седмицата на Неговите страдания. Макар и радвайки се с радостта на някогашните йерусалимци, постилайки заедно с тях палмови клонки по пътя на Христа към Неговата крайна прослава във Възкресението, не забравяме, че „Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият“ (Мат. 17:22-23). Само Неговата победа над смъртта е това, което днес ни дава сили да понесем предстоящото, понеже знаем, че независимо от цялата злоба на този свят, Христос „на третия ден ще възкръсне“ (Мат. 17:23).
Пътят на Спасителя е път и на всекиго от нас. Претърпяното от Него през дните и годините на земния Му живот е и наш дял, защото „… всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме“ (Рим. 6:3), и защото помним Неговото предупреждение: „в света скърби ще имате“ (Иоан 16:33). Всеки, който е решил да върви по пътя, посочен ни от Него, е приел и всичко онова, което Христос претърпя заради нас – осмиването, поруганието и отхвърлянето, страданието и смъртта. Заедно с това обаче, всеки, който се е съчетал с Христа в този живот, е и носител на Неговата светлина, и знае, че отвъд смъртта и цялото зло на този свят „ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда“ (1 Петр. 3:13). Затова в този ден, независимо от предстоящата Седмица на Неговите страдания и кръстна смърт, не скърбим като онези, които „нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), а радостно ликуваме и прославяме Господа, разтваряме широко умовете и сърцата си за Него и с чистата детска радост, преживявана от йерусалимците в онези времена, посрещаме Спасителя, като с едно сърце и една уста възгласяме: „Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!“ (Мат. 21:9).
Светлата пасхална радост, която предвкусваме не само днес, но и във всичките дни на земния си живот – радостта, която ни е завещал Сам Господ Иисус Христос (срв. Мат. 28:9), ни дава сили и увереност да продължаваме по пътя си към Царството на светлината – независимо от всички препятствия, с които неизбежно се сблъскваме по този път. Това е радост, която никой не може да ни отнеме (срв. Иоан 16:22) и която не ни позволява да изпадаме в отчаяние дори и пред най-голямото зло и неправда, които са около нас. Днес, в неделята на влизането на Господа в Светия град Йерусалим, тази радост е примесена с тъга, но само седмица по-късно тя ще тържествува изцяло при вестта за Неговото дивно Възкресение.
Нека стремежът ни към тази Светлина, която мракът не може да обземе и която е Самият Господ Иисус Христос, заедно с вярата ни в тържеството на доброто и на живота, да ни крепят и да ни дават сили пред лицето на всяко зло и особено на това, на което заедно с целия свят сме свидетели вече два месеца – братоубийствената война в братска православна Украйна – една ужасна трагедия, с която всички ние живеем и която съпреживяваме като братя по вяра и род на страдащите от нея.
Нека горещо молим Господ Иисус Христос, Който, като невинен, преживя заради всички нас страдания и най-страшната смърт, да смекчи сърцата на тези, в чиято власт е да прекратят войната и смъртта на хилядите ѝ невинни жертви, да дарува мир и блага воля между всички православни народи и по целия свят. Нека Неговата милост да покрие всеки грях и да насочи сърцата на всички човеци към смирение и покаяние. Благодатта и мирът на Господа нашего Иисуса Христа да бъдат всички нас!
