Нека отворим днес портите на нашите сърца и домове за Богочовека, както някога и Светият град бе отворил своите порти пред него!", призова патриарх Неофит по време на празничната света Литургия днес.
В неделния ден - 24 април, честваме Вход Господен в Йерусалим, празникът наричаме още Цветница или Връбница. По този повод в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", патриарх Неофит възглави тържествената св. литургия, съобщиха от Светия синод на БПЦ.
В празничната служба взеха участие и: Браницкия епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит, архимандрит Дионисий - председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, архимандрит Герасим - гл. секретар на Св. синод, ставр. ик. Ангел Ангелов - и.д. протосингел на Софийска св. митрополия и храмовите духовници.
В словото си за празника патриарх Неофит каза още: "В деня, в който нашият Господ и Спасител влиза в Йерусалим, за да премине през най-страшните иезпитания, завършили с Разпятието и Кръстната смърт, Църквата ни припомня, че онова, което трябва да владее в душите и сърцата ни е радостта.
Радостта от това, че тръненият венец, пътят към Голгота, изпитанията и страданията, смъртта и хладният гроб биват увенчани от най-радостното събитие в цялата богочовешка история – славното и спасително Христово Възкресение. От това, че адът и смъртта не можаха да надвият Извора на самия живот. Че цялата злоба и ненавист на света се оказаха безсилни пред тихата сила на Божията любов. Радостта от това, че – както ни припомня и апостолът – близо е Господ!”, каза Неофит.
„Потопени в тази наша неизменна и неоскъдяваща пасхална радост, окрилени от вярата си в Христа Иисуса и от истинността на Неговото учение и на Неговите обещания, днес, заедно с жителите на светия град, и ние посрещаме идващия към Йерусалим Господ – в началото на последната седмица от Неговия земен живот, в първия от най-съдбовните дни на Неговата богочовешка мисия. Дните, в които Той ще бъде прославян и охулван, обичан и предаван, възвеличаван и осъждан, оправдаван, разпнат и умъртвен. За да възкръсне, накрая, от мъртвите и с това да засвидетелства не само Своята божествена сила, достойнство и власт, но също така и неизменната Божия грижа и любов към човека”.
