Българското общество е претръпнало от скандали и сякаш вече е позагубило способността си да реагира адекватно на тях. Процедурата по избор на следващия главен прокурор – пост, концентриращ много власт – е показателна в това отношение. В нейните рамки се случиха най-малко осем скандала, всеки един от които би бил достатъчен, за да дисквалифицира даден кандидат или поне да хвърли сериозна сянка върху избора му. Въпреки тези скандали, обаче, процедурата си продължава и сякаш изборът вече е предопределен. Нека все пак си припомним тези скандали - поне заради бъдещите поколения, които дано разбират повече от конституционализъм и правова държава, отколкото сегашното. Това пише авторът и журналист Даниел Смилов в коментар за DW, непосредствено преди избирането на Иван Гешев за главен прокурор от ВСС. Ето и неговите последвали аргументи:
1. Избор с един-единствен кандидат
Дори Корнелия Нинова, която досега беше много мълчалива по темата, призна, че състезание с един кон не може да има. Допускането, че в цяла България няма достойна кандидатура, която да бъде противопоставена на Иван Гешев, е несериозно и обидно към гражданите;
2. Качествата на единствения кандидат не са безспорни
Разбира се, Иван Гешев има сериозна професионална квалификация, както огромното мнозинство от прокурорите в страната. Това обаче не е достатъчно, за да го направи подходящ за един от най-силните властови постове в държавата. Това не е просто мнението на отделни индивиди - цели професионални общности - като адвокатите, представени от Висшия адвокатски съвет - излязоха с аргументирани становища, че единственият номиниран кандидат не е подходящ за поста. Вярно е, че други общности масово го подкрепиха. Но, когато се избира висш магистрат, поне качествата му за поста трябва да са безспорни и той трябва да има уважението на всички професионалисти;
3. Не излъчиха независим, уважаван кандидат за прокурор
Борисов, по негово признание, би могъл да номинира за поста само партийци от рода на Емил Радев и Данаил Кирилов. За това вината не е на Иван Гешев, разбира се, но едно такова отношение хвърля сянка върху самата процедура по избора. Ако такава неспособност на ГЕРБ наистина е налице, тя означава ли, че ГЕРБ са пратили партийци във ВСС? Ако пък са успели да пратят във ВСС независими магистрати, защо да не могат да сторят същото за главен прокурор? А ако по принцип в страната няма независими хора и експерти, чий тогава е Иван Гешев?
4. Избирането на Гешев - висока оценка за мандата на Цацаров
А в неговия мандат имаше много спорни моменти. Тук, разбира се, не е мястото да аргументираме в детайли неуспехите в мандата на настоящия главен прокурор. Но все пак следното поне е безспорно: този мандат стартира силно политизирано с “Костинбродската афера” и делата срещу Цветан Цветанов, които не стигнаха доникъде. После мина през “катарзис”, при който ГЕРБ отново застанаха от благоприятната страна на прокурорското внимание. Мандатът кулминира в конфузната среща на Цацаров в ЦУМ, за която имаше директни обвинения от страна на един от участниците в изнудване от страна на главния прокурор. После прокуратурата “затъна” в сагата КТБ, чийто край още не се вижда, а и посоката ѝ (изключително и само срещу Цветан Василев) е спорна. Дори и да приемем оценката на ЕК, че България вече е изпълнила “всички условия” на ЕС, самият факт, че Юнкер не събра кураж веднага да вдигне мониторинга над страната, е показателен за нееднозначността на постигнатото. В този смисъл станалото в съдебната система през тези години е далеч от безспорен успех и едно от основните лица, отговорни за случилото се, не би трябвало да получи възможност просто да продължи политиките си чрез своя заместник;
5. Гешев не дава заявка за промяна
Прокуратурата се води от политическия вятър и Иван Гешев с нищо не показва, че ще промени тази тенденция. Едно от сериозните възражения срещу мандата на Сотир Цацаров е нагаждането на прокуратурата към силните на деня. Големите дела от този мандат са само срещу хора, изпаднали от кръга на властта. Министрите на Реформаторския блок, например, всички минаха и още се влачат в дела, част от които са просто безумни. Цветан Василев стана обект на прокурорски гняв само след фалита на КТБ и конфликта му с Делян Пеевски – важна фигура за настоящото управление. Иван Гешев нито вижда проблем в тази политическа адаптивност на прокуратурата, нито e показал, че с нещо ще я коригира. Напротив, изказванията му са основно срещу опозицията и неудобните;
6. Главният прокурор - формално и реално безотговорен за злоупотреба с власт
Ако главният прокурор престъпи закона, той сам трябва да почне да разследва себе си. Други възможности в системата няма. Вече 28 години след приемането на Конституцията този проблем не може да бъде решен. За последните седем от тях Сотир Цацаров е отговорен за него – законодателните мнозинства винаги са били отзивчиви към неговите предложения, но той така и не се възползва от тази отзивчивост, за да го реши. Едва сега министър Данаил Кирилов предлага някаква процедура за разследване на “тримата големи”, която обаче още се обсъжда с Венецианската комисия. И всички знаят, че от десет кладенеца вода се носи, тази процедура просто да се превърне в инструмент за отстраняването на Лозан Панов. Иван Гешев не е просто наследник на този проблем – като заместник на Цацаров той е и частично отговорен за него;
7. Медийната политика на Иван Гешев на моменти е скандална
Броенето на парите при задържането на Десислава Иванчева в центъра на София е най-яркият пример на “показен арест”. Но пространните интервюта, дадени на езика на таблоидните жълто-кафяви издания, също са проблем. Опоненти на Гешев са “олигарси” и “престъпници”, които ще бъдат разследвани, а тези, които го хвалят, не са. Това е общото послание от тези медийни участия;
8. В защита на Гешев някой мобилизира качулати агитки
България е първата страна, в която хора с качулки, които нямат представа защо са там, биват мобилизирани в подкрепа на кандидат за главен прокурор. Кандидатът, разбира се, не е пряко отговорен за това. Но би трябвало ясно и категорично да се разграничи от подобен скандален фарс. И да разследва дали тези хора не са парично мотивирани - защото такива слухове достатъчно има.
Този списък не е изчерпателен, но е достатъчен, за да илюстрира следната теза: струва си обществото ни да направи крачка назад, да събере сили и да започне процедурата отначало, като избегне гореописаните дефекти. Идеални кандидати няма и Иван Гешев заслужава уважение за хъса и желанието, с което иска да поеме висок публичен пост. Но тезата, че тази процедура е достатъчно добра или дори най-доброто, което България може да постигне, не издържа критика. Президентът Радев, който дойде на поста си с обещания за сериозно внимание към борбата с корупцията и налагането на правовата държава, сега е на ход. Той има шанс да се наложи като независим играч от управляващото статукво, ако с действията си помогне за започването на нова процедура. Дали това ще стане, предстои да видим.
