Комитетът по правата на човека на ООН спря връщането на бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това се посочва в решение по делото на двама сирийски граждани срещу Дания.
Сирийците - мъж и жена, е трябвало да бъдат депортирани обратно в България в съответствие с Дъблинския регламент, съобщават от Българския хелзингски комитет (БХК).
В решението обаче се посочва, че тяхната депортация би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот, който забранява нечовешкото и унизително отношение.
През юни 2014 г. двамата влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си те са задържани от властите, които подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки. Жената дърпат за косата и също бият с палки, след което я обискират на голо. Вещите и на двамата са конфискувани. След това двамата са изпратени в приемателен център, където условията са изключително лоши. В храната си те често намират червеи и насекоми, поради което рядко се хранят. Заради лошите хигиенни условия жената развива инфекция в малкия таз. Тя получила отказ за медицинска помощ от лекаря на центъра с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение.
Мъжът от своя страна страда от сърдечно заболяване. Въпреки че на два пъти припада в приемния център, получава единствено болкоуспокояващи. В местната болница три пъти отменят насрочения му час за преглед без причина, след което той спира да опитва да търси лечение.
Един ден, на връщане към приемателния център, мъжът е нападнат и бит от четирима или петима непознати. Той смята, че това е било мотивирано от омраза нападение, тъй като в близост до центъра често обикаляли групи, нападащи чужденци. Сириецът твърди, че му е отказан достъп до полицейското управление, поради което не е могъл да съобщи за престъплението.
Жалбоподателите споделят също, че в продължение на три дни приемателният център е бил затворен поради присъствието на ксенофобски групи, които нападат хората, търсещи закрила. По това време е нападната група от млади мъже, които нарушавали часа за прибиране, за да осигуряват храна за настанените в центъра. Няколко от тях са били наръгани.
През септември 2014 г. двамата сирийци получават бежански статут в България. С това те са информирани, че трябва да напуснат приемателния център, финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, няма програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа. Нямат достъп до здравни услуги и образование. В резултат те прекарват три дни на улицата, където освен всичко останало има опасност да станат и жертви на някое от множеството ксенофобски нападения, които в България остават ненаказани. Техни приятели все още настанени в центъра им помагат, като ги настаняват тайно в стаите си. Остават там до декември 2014 г., когато заминават за Дания със средства, изпратени им от роднини в Сирия.
В Дания те прекарват цялата следваща година в обжалване на решението на датските власти да ги върне в България. В края на 2015 г. се ражда и детето им, което ги поставя в още по-уязвима позиция. Предвид тази ситуация Комитетът приема, че депортирането им обратно в България според Дъблинския регламент би ги изложило на риск от непоправима вреда.
Решението по делото Р.A.A. и З.M. срещу Дания за пореден път поставя под въпрос действието на Дъблинския регламент. Преди него подобни решения по няколко дела прие Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Настоящото решение обаче е първото и засега единствено подобно решение на КПЧ срещу България.
Според Международния пакт за гражданските и политическите права депортирането в страна, в която едно лице може да бъде подложено на такова третиране, представлява нарушение на тази разпоредба. Комитетът по правата на човека, орган, установен с Пакта, в правомощията на който влиза разглеждането на индивидуални жалби по подобие на Европейския съд по правата на човека, установява такова нарушение по отношение на Дания. Всички други западноевропейски държави са подписали и ратифицирали Пакта и Комитетът може да намери нарушение срещу тях в случай, че предприемат действия по връщане на бежанци и кандидати за убежище по подобие на Дания.
