На празника на Света Варвара всеки член от семейството трябва да опита от приготвеното вариво. Това каза пред Радио „Фокус“ – Кюстендил Веска Спасова, етнолог към Регионалния исторически музей в града. По думите й срещу празника се варят царевица и пшеница и сутринта, на самия празник е хубаво всеки член на семейството да опита от варивата за здраве и късмет, за плодородие. Както казват старите баби, да не се спича земята, да има влага и плодородие. Обикновено, на Варвара се правят и медени питки, които се раздават за здраве и да няма болести. В по-старо време са приготвяли трапеза за баба Шарка. На трапезата са нареждали сладка питка, сол, пипер, мед и вода, за да могат да я умилостивят.
„На този ден в Кюстендилско млади девойки, така наречените „варварки” тръгват по къщите. Те са чакани с голямо желание, защото ходейки от дом на дом те наричат за здраве, за любов, за късмет и за щастие и са даряване с боб, брашно, плодове – кой каквото има ги дарява. Затова и в Кюстендилско празникът се нарича още „Женска Коледа”, каза Веска Спасова.
По думите й Света Варвара е покровителка на домашните птици, в по-старо време жените правели характерен магически ритуал. Тъй като се вярва, че на самия празник всичко, което се прави е за добро и ще се сбъдне, те посипвали в двора част от варената царевица в кръг, ограждали я с въже и така вярвали, че кокошките няма да се разпръсват и няма да се губят.
