Тази седмица накъдето и да се обърнеш се чуват политическите дебати, свързани с предстоящия втори тур на президентските избори. Става ясно, че ситуацията е всичко друго, не и свързана с избор. В мрачния и по прогноза ден пред себе си видях двама млади и красиви с бебе и куче. На всичкото отгоре и възпитани – мъжът влезе в храстите, за да почисти след кучето. И се заприказвахме. Първо за културата на стопаните на домашни любимци, която според нея е все по-добра и съвсем не сме далеч от Европа в това отношение. Не можех да не ги попитам дали са гласували и ето какво ми отговориха.
Тя: Това е тема, за която не ми се говори… Гласувахме за клиничната депресия….
Що се отнася до балотажа:
Той: Аз не. Няма как да подкрепя някой от двамата кандидати, които са на балотажа. Имаше човек, когото подкрепих на първия тур, но той не е продължил така че няма как да си дам гласа за две опции, които не ме интересуват. Не мисля, че са добри кандидати за президент. Не съм сигурен кое от двете е по-малкото зло, защото и двамата кандидати си имат недостатъците, които могат да предизвикат определени последствия. Не зная дали ще е комунизмът или мафиотщината.
Тя: С тази комбинация от кандидати не се знае с кого дали няма да навлезе комунизма обратно… В общи линии нещата са „хвани единия –удари другия…
Тук ли ще отгледате детето си?
Тя: От време на време се шегуваме, че ще емигрираме, но май че няма…. Ще видим.
В каква България ще живее той?
Тя: Не мисля, че тук е ужасно. Политическият живот е депресиращ, отчайващ е, но мисля, че в сравнение с много места по света у нас не е толкова лошо и има хубави неща. Не е ужасно бъдеще за едно дете да израсне в България. Това, че сме малка страна ни дава усещането, че всички се познават. Една защитена среда, в която никой не е напълно чужд.
Та така… Стана ми по-спокойно благодарение на тях – тя на 32 години по професия журналист, в момента мениджър-бебе. Той е на 34, работи като преводач и сценарист.
Няма страшно щом ги има - млади, красиви, възпитани, с бебе и куче…
Ние трябва да внимаваме за избора си, но и политиците е добре да се сещат, че зависят от хората...
