Как става назначението на предварително избран човек в държавната администрация? Представете си, че сте кмет, областен управител, изпълнителен директор, министър. Какво правите?
Първо: ако служителят трябва да бъде назначен в общинска администрация е съвсем лесно. Общините не са длъжни да провеждат конкурс за 85% от служителите си. Стига да не е на ръководна длъжност го викате, носи си дипломата и го назначавате.
Второ: Ако все пак трябва да проведете конкурс викате избрания кандидат и го разпитвате хубаво: какво образование и от кое професионално направление и специалност има, какви чужди езици на какво ниво владее и какви сертификати има, какви сертификати има в областта на информационните технологии. После записвате всичко това в обявлението като Специфични изисквания за длъжността или Допълнителни квалификации. Е, тези специфични изисквания няма да произтичат от нормативен акт, както е редно. А допълнителни изисквания съвсем, съвсем нямате право да посочвате. Но вие не се притеснявате. Знаете, че няма орган, който да контролира провеждането на конкурсите. Знаете, че никой не може да обжалва обявлението. И така с този ход сте елиминирали 80% от потенциалните кандидати, особено ако сте посочили предпочитана специалност. Затова не е учудващо, че има много конкурси с един, двама – трима кандидати.
Трето: Още на етап допускане комисията може да вземе решение, че професионалният опит на даден кандидат не е точно професионалният опит за същата длъжност. Тълкуванието дали е точно опит за тази длъжност е субективно и го прави само комисията. Така кандидатите намаляват още.
Четвърто: Провеждате тест, в масовия случай това е начинът за провеждане на конкурса. Знаете, че няма стандарти за тестовете, освен да са затворени въпроси. Слагате няколко въпроса, които са объркващи и какъвто и отговор да бъде даден го отбелязвате като неточен. Знаете и че кандидатът няма право да види теста си и няма как да разбере къде е сбъркал, така че спокойно можете да отбележите като неточен още някой и друг отговор.
Пето: ако са останали кандидати, които са събрали необходимия брой точки, следва интервю. О, да. Задължително им се задават едни и същи, предварително формулирани въпроси. Знаете, че имате право на мнение и членовете на комисията могат да дадат на когото искат каквато си искат оценка. Интервюто е напълно субективно нещо, но странно защо в българската администрация след четирите начина на провеждане следва и интервю, което е с оценки, но не е начин на провеждане. За по-сигурно правите следното: комисията има право да определи тежестта на оценките от интервюто и вие вземате решение, че тежестта на оценката от интервюто в сбора между интервюто и теста е 3 към едно в полза на интервюто.
Шесто: Класираме на първо място нашия кандидат. Кандидатите, които не са на първо и второ място имат право да подадат възражение, ама разбира се. Те подават възражението до вас, като орган по назначаване и вие отхвърляте възражението. Това е ваше право, а и знаете, че решението ви не подлежи на контрол.
Това са изводите на Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“, които по Закона да достъп до обществена информация (ЗДОИ) са направили искания за предоставяне на информация как се провеждат конкурсите за държавни служители по реда на ЗДОИ до 28 централни администрации и 241 общини, които ползват платформата за достъп до обществена информация. Причината да се проведе това проучване е, че всяка година над 6 000 000 000 лева се харчат за възнаграждения на държавни служители. Липсата на реална състезателна процедура за подбор на най-качествените кандидати за постъпване на държавна служба демотивира младите хора и е един от факторите за емиграцията им. Качеството на подбора оказва пряко влияние върху ефективността и ефикасността на управлението.
През цялата 2019 г., по данни от Административния регистър, са обявени общо 3223 конкурса за държавни служители, от които 307 в общините (средно по 1,1 конкурса годишно). Най-много обявени конкурси има в НАП – общо 320, в МВР, АСП, НОИ и АПИ. През първата половина на 2020 г. – от 1 януари до 30 юни, са проведени общо 1586 конкурса, от които 286 в общините. Най-много каннидати са участвали в конкурси в НОИ – 1288 бр., МРРБ – 220 бр., НСИ – 208 бр., ДФЗ – 183 бр. и МОН – 162 бр. Прави впечатление голямата разлика в броя на конкурсите между тези 2 министерства и останалите министерства, въпреки, че числеността им е сравнително близка. На конкурси за работа в общинска администрация са се явили 812 кандидати, от които близо половината в Столична община (257 души или средно по 16 души на конкурс) и община Варна (129 души или средно по 16 души на конкурс). Общо за общините в един конкурс са участвали средно 4,2 кандидата
136 от 241 общини не са провели нито един конкурс, 41 общини са провели по един конкурс, или средно 0,89 конкурса на община за първата половина на 2020 г. Най-много конкурси са проведени в Столична община, а в 4 общини са проведени по 8 конкурса – Стара Загора, Никопол, Варна и Асеновград. Прави впечатление, че две от общините с много конкурси не са областни центрове.
14 общини нямат въведени администратори в системата и поради това не получават заявления по чл. 15в от ЗДОИ: Силистра, Дупница, Нова Загора, Гоце Делчев, Сапарева баня, Батак, Тетевен, Хаджидимово, Садово, Сатовча, Бобошево, Долни Чифлик, Угърчин и Георги Дамяново. От останалите 241 общини, получихме 215 отговора. В две общини поискаха да платим сумата от 1,59 лв. за предоставяне на хартиена справка с информация, въпреки че същата е изискана електронно през Платформата за достъп до обществена информация.