Адвокатурата никога не е била за това да не се спазват законите, но за нас освен общественият интерес в борбата срещу изпиране на пари е важен и индивидуалният интерес и интересът на всеки един гражданин и клиент, който идва при адвокат, надявайки се, че неговата тайна ще бъде запазена, защото когато имаш доверие в адвоката си, ти имаш доверие в самото правосъдие. Това заяви председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова на пресконференция в БТА, непосредствено преди първото заседание на разширената работна група за прецизиране на нормите срещу прането на пари. В гилдията на адвокатите възникна остро недоволство, че текстове в Закона за мерките срещу изпиране на пари превръщат адвокатите в доносници на ДАНС и проведеното през уикенда Общо събрание на адвокатите в страната ангажира Висшия адвокатски съвет да побърза със законодателните промени, за да се гарантира адвокатската тайна и да предприеме действия за обявяване на текстове от закона за противоконституционни.
Законът за мерките срещу изпиране на пари създаде брожение не само сред адвокатските среди, а и сред много други организации с оглед на това кои са задължени лица, подчерта Негенцова и изтъкна, че ВАдС е обърнал внимание още при транспониране на директивата, че при създаване на норми в българското законодателство следва да се обърне изключително внимание на защитата на адвокатската тайна. "Адвокатската тайна е нещо съвсем различно от професионалната тайна", подчерта тя и припомни, че адвокатската професия е единствената конституционно закрепена и че адвокатите полагат клетва да я пазят. В закона и правилника му са необходими промени, за да се гарантира адвокатската тайна, подчерта тя.
Проблемът е, че неправилно и неточно е траспонирана директива 849/2015СЕ, изтъкна адвокат Илия Колчев. Така създаден и действащ законът има санкционен характер върху адвокатите при упражняване на професията. Не може да бъдем поставени в ролята на нещатни сътрудници на ДАНС, което законът ни вменява, подчерта Колчев. Той алармира за категорично несъответствие на директивата и транспонираните норми в националното законодателство и визира параграф 9 от преамбюла на директивата, където са заложени абсолютните свободи на адвоката и където е посочено какво не трябва да се прави в националното законодателство като се транспонира една норма. Според него така съставен Законът за мерките срещу изпиране на пари връзва ръцете на адвокатите.
"Целта е да се предприемат мерки срещу тероризма, трябва мерките да са строги, трябва да са драконовски, но не може да засягат правата и законовите интереси на адвокатите", категоричен е той и подчерта, че това е мнението на Висшия адвокатски съвет.
Колчев отбеляза, че ВАдвС е дал становище още в 2016 г., но не било взето под внимание при подготовката на закона.
Ако законът остане така и не бъде променен ще рефлектира не само върху адвокатите, но и върху клиентите им, предупреди той и обърна внимание, че става въпрос за противоконституционност на текстовете му.
Директивата е насочена основно срещу изпиране на пари с цел тероризъм, но нормите й са транспонирани доста по-разширено в българското законодателство със Закона за мерките срещу изпиране на пари, което е проблем, потвърдиха представителите на Висшия адвокатски съвет.
"Интересно каква е целта на този закон, след като с Наказателния кодекс всеки български гражданин е задължен по закон да докладва за съмнения и данни за нарушения на закон или престъпления. Какво представлява изпирането на мръсни пари, по какво то се отличава от всички останали закононарушения или престъпления и защо е необходимо да се повтаря още веднъж написаното в Наказателния кодекс", изрази недоумение след пресконференцията ВАдС адвокат Владимир Шейтанов в последвалата пресконференция, посветена на кризата в адвокатурата.
"Ако е необходимо, ако обществото е приело, че трябва да се повтори, защо например, не приемем закон против корупцията, въпреки, че корупцията е престъпление по Наказателния кодекс и престъпление по международните договори", продължи Шейтанов. По думите му ако така ще си повтаряме задълженията от един закон в друг, а няма да изпълняваме и първия закон, ще изпаднем в една спирала на законодателстване, която е безсмислена, ненужна, двусмислена, двулика. "Не разбирам защо трябва да се приема нов закон за изпиране на мръсните пари. Само заради това, че има директива? Историята с Истанбулската конвенция беше същата. Защо трябва да се приема един международен договор, когато българското законодателство е уредило този въпрос и то само трябва да се изпълнява. Нищо повече", добави Шейтанов.
"Не искам да кажа, че трябва да се противопоставим на имплементацията на европейското право, но трябва да се види как тази имплементация да се осъществи - дали чрез механично натрупване на нови норми, които няма да се изпълняват, защото досегашните също не са били изпълнени или чрез преглед и анализ на законодателството в онази му част, в която вече е покрита материята на директивата", каза още пред Аctualno.com адвокат Шейтанов.
