В днешното издание на "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров и гостът му капитан далечно плаване Георги Костов разговарят за драматичните събития около бомбардировките на Варна през 1915 г. от руски военноморски сили.
Моментът за бомбардировките не е случайно избран. На 14.10.1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува морската ни столица Варна. Това е подъл удар в гръб от коварния „освободител“, като наказание за националната политика на България.
Гостът припомня за сложната дипломатическа ситуация, пред която България се изправя, избирайки съюз с Германия и Австро-Унгария вместо с русия. Германия предлага на България териториални разширения, финансови облекчения и гаранции, докато руската дипломация обещава развитие едва след войната и при условие, че съседните държави отстъпят завоюваните си територии. Още: Весислава Танчева: Гражданите трябва да се политизират, а не „партизират“ (ВИДЕО)
Според съветските и руски изследователи обект на морската бомбардировка са били само брегови съоръжения и пристанища, както пишеше и в нашите учебници по история до 1989 г., което е пълна фалшификация. Руските оръдия са насочени към централната част на града, а не към военни обекти. Това е нарушение на Деветата хагска конвенция, която казва, че бомбардирането на мирни граждани и отворени градове е геноцид и международното право забранява безсмислено разрушаване на градове.
Амбициите на Русия към Черно море и топлите проливи се простират векове назад, като се основават на желанията на императори като Петър I и Екатерина II. „Желанието на руския император Николай II да стъпи на проливите и Черно море да стане руско море не е ново.“, отбелязва Костов, като подчертава, че това стратегическо намерение е представлявало постоянна заплаха за българския суверенитет.
След като германските подводници неутрализират руската ескадра, атаката е прекратена, но загубите и разрушенията във Варна от руските „подаръци“ на техните „славянски братя“ оставят трайни следи – шрапнели, гранати, убити и ранени хора, големи материални загуби.
Потомъкът на пострадалите от бомбардировките разказва случка пред кафене „Балкан“, намиращо се на тогавашния площад „Независимост“. „Една група, пред кафене „Балкан”, поздравява един отчаян русофил, които още не вярва, че Порт Артур е паднал (японската армия успешно превзема Порт Артур, б.р.) със следните думи: „Чуй драги, както виждаш, славянска русия ни поздрави”. Ето на, виждаш ли тук 32 см снаряд е този. На него отдолу е руският герб с надпис: „Да живее славянството. Ние се бием за свободата и обединението на малките народи.” Още: Д-р Мохамед Халаф: Израел води война и срещу финансовия потенциал на тези, които осигуряват подкрепа на „Хизбула“ (ВИДЕО)
Целият разговор гледайте във видеото.
