Кабинетът се отказа от искането си за европейски мониторинг на административното правосъдие. Това се разбира от съобщение на правителствената пресслужба.
В него се казва, че правителството оттегля от втория списък с приоритизирани искания за предоставяне на техническа помощ от Службата за подкрепа на Европейската комисия искането за експерти за подготовка на функционален анализ на Върховния административен съд (ВАС) и системата на административните съдилища, за изготвяне на предложения за оптимизиране и регулиране на натовареността им, включително чрез промяна на подсъдността на определени видове дела и структурни мерки.
Решението на Министерския съвет е взето по искане на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). В началото на май колегията подкрепи идеята да няма мониторинг на административното правосъдие. Единствено председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов гласува "за" подобен евроанализ. Точката беше внесена за обсъждане от ръководителя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, като становището на пленума на върховния съд, както и на отделните 28 административни съдилища също е против подобна проверка.
Службата за подкрепа на структурните реформи е информирана за извършените вече анализи в сферата на административното правораздаване, реализирани със средства от структурните фондове на ЕС, както и че изготвянето на нов анализ ще означава дублиране на дейности и двойно финансиране, се допълва в правителственото съобщение. Преценката е, че необходимите мерки за намаляване на натовареността на съдиите ще бъдат предприети чрез законодателни промени. В тази връзка в Народното събрание вече е внесен проект на закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, припомнят от Министерския съвет.
Кабинетът реши на 18 октомври миналата година да поиска мониторинг на административното правосъдие, който трябваше да започне през май. Преди това Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия изпрати в София прокурори от различни европейски държави, които направиха анализ на българската прокуратура. Докладът, който те изготвиха, бе силно критичен. Още тогава се появиха информации и намеци, че подобен мониторинг ще бъде поискан и за съдилищата. С решението от октомври правителството е поискало от служба на ЕК помощ в 12 области, като три от са насочени към съдебната система.
Основният аргумент срещу външен анализ на административното правораздаване е, че след решение на Конституционния съд може да се предприемат законодателни промени, с които да се промени подсъдността на някои от делата и по този начин да се реши проблемът с натовареността.
