Предстои поколенческа революция - сблъсък между институциите и младите хора, родени след 1989 г., които са третата генерация на прехода. Това прогнозира известният социолог и политик проф. Кръстьо Петков след анализ на есета, писани от ученици на възраст 16-19 г. за национален конкурс на тема „Държавата, в която искам да живея”.
Според Петков конкурсът е показал, че масово младите хора се дистанцират от държавата. Поведението на младите се базира на разминаването между техните вярвания, убеждения, знания и реалността. Децата на "дигиталния век" обаче имат своите отговори кои са причинителите на тази разлика, но виждат по различен начин изхода от положението.
По думите на Петков се открояват три групи младежи. Най-голямата (45%) включва патриотите, които обаче са критично настроени към България и искат тя да се промени. 25% са прагматиците, привърженици на една от новите фрази в политическия лексикон - „Обичам родината, но мразя държавата”. 20% влизат в т.нар. група на космополитите. Те са изразители на един нов феномен, изтъква проф. Петков. За тях светът е общ съюз на граждани, място без граници, предразсъдъци и забрани. Тази група ще се увеличава, защото дигиталната ера създава нов тип стремежи, смята той.
„Третото поколение на прихода отхвърля несправедливата реалност. То не е изгубеното поколение, а търсещото поколение, ще преодолее отчуждението и дискомфорта, ще открие себе си”, обобщава проф. Петков.
Темата на конкурса беше предизвикателство за мен, защото, като повечето българи, знам в каква държава не искам да живея, каза Елена Тарапова от Петрич. Тя стана носител на трета награда заедно с Иванка Казакова от Асеновград, според която „всеки трябва да опознае и развие себе си, иначе промяната няма да стане”.
Василена Василева от Стара Загора смята, че мимикрията в тълпата става религия на съвременния българин. Тя бе удостоена с втора награда. Същият приз получи и Виктория Белукова от Велинград, която заяви: ”И нашето поколение има вина, защото търси проблема във вашето, на възрастните”. Поощрителни награди бяха дадени на Ася Георгиева от Видин и на Иван Желев.
Първа награда не бе присъдена. Шестимата победители си поделиха награден фонд от 6600 лева. Най-добрите работи ще бъдат публикувани в списание „Наука и бизнес”, издание на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт. Онези, чието участие в конкурса е било оценено от журито като успешно, имат възможност да станат студенти във висшето училище.
В инициативата на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт се включиха 271 автори от цялата страна. Над 1000 страници заемат техните разсъждения за обществото, неговите проблеми и начините за промяна.
