Дефицит от 3,9% от Брутния вътрешен продукт и възможност за теглене на нов дълг до 4,5 милиарда лева догодина. Това предвижда финансовата рамка за догодина, чийто проект бе публикуван на сайта на Министерството на финансите. Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната.
Третата актуализация на тазгодишния бюджет не е изненада предвид множеството харчове през годината, както и сериозният дефицит за догодина. Част от политиките, заложени за 2021 година, вече бяха оповестени. Най-голямото перо в консолидираната фискална програма са социалните разходи, които надхвърлят 18 милиарда лева.
650 лева ще е минималната работна заплата догодина и тя ще се запази през следващите три години. Общо в бюджетната сфера ръстът на възнагражденията догодина ще бъде 10%, но на заетите на първа линия ще бъде 30 на сто. До март пенсионерите ще получават по 50 лева добавка, а актуализацията на пенсиите в средата на годината ще бъде с пет процента. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Заложено е увеличаването на минималната пенсия от 250 на 300 лева, като за целта са предвидени 474 милиона лева. Увеличава се и максималната пенсия от 1 200 на 1 440 лева, като са отделени 94 милиона лева. 884,2 млн. лв. пък са заделени за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто. 318 млн. лв. ще отидат и за изплащане тона добавките от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
Осигурени са средства и за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия. Предвидена е покупката на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.
Редица мерки са предвидени за подпомагане на бизнеса, пише в мотивите на проектобюджета за догодина, в които се съдържа и средносрочната прогноза за развитието на икономиката ни. До 2023 година страната ни бавно ще топи натрупаните дефицити през периода на възстановяване от кризата, породена от пандемията от Covid-19. Въпреки това и през 2023 –та година хазната ще е на минус.
По отношение на дълговата политика – първият прочит на проектозакона показва, че освен теглене на външен дълг според глобалната програма, се подчертават възможностите за облигации на вътрешния пазар, обратно изкупуване на облигации и други операции с вече съществуващи задължения. В края на 2021 година максималният дълг на страната ни трябва да бъде 31.9 милиарда лева. Фискалният резерв трябва да бъде минимум 4.5 милиарда лева. Финансовото министерство представи и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.
В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 % от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 % от БВП през 2023 година. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП.
В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.
Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 % от прогнозния БВП.
