В пика на политическата криза лидерът на ДПС Лютви Местан пристигна в Кърджали на форум за майчиния език и доведе със себе си турски дипломати, съобщи БГНЕС.
Местан, посланикът на Турция у нас Исмаил Арамаз и генералният консул в Пловдив Шенер Джебеджи, както и депутатите от ДПС Ремзи Осман, Неджми Али и Гюнер Сербест бяха посрещнати на крака и с бурни овации от претъпканата зала в Дома на културата. Участниците във форума се обединиха около декларацията с искането майчиният език да бъде признат от българското законодателство за общообразователен предмет. Те настояват неговото изучаване да не бъде регламентирано от подзаконов нормативен акт, а от закон. Този закон трябва да премахне всички ограничения за организиране на обучението по майчин език. В текста на документа се подчертава още, че разработването и финансовото обезпечаване на учебниците по майчин език трябва да бъдат приравнени към тези за общообразователните предмети.
В същия документ обаче се посочва, че докато през учебната 1992-1993 г. турски език са изучавали 114 000 деца от етноса, сега числото им е под 7 000 души.
Темата на дискусията бе "Проблеми на изучаването на турския език в България". Във форума в Кърджали участваха преподаватели по турски език от цялата страна, кметове на общини със смесено население, съветници, общественици. Той се организира от Дружеството на преподавателите по турски език в Южна България с председател Харун Бекир, с помощта на сродните дружества от Северна и Източна България. Участниците отправиха призив към президента Росен Плевнелиев, председателя на отиващия си парламент Цецка Цачева и лидерите на парламентарни групи да положат усилия страната ни да ратифицира Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
Преди два дни подобен форум в Шумен също поиска турският език да стане задължително избираем предмет, а не да се изучава по желание. Председателят на Федерация "Справедливост България" Сезгин Мюмюн припомни, че правото на майчин език е заложено в Конституцията, приета от Великото Народно събрание, както и в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, и в двустранни договори между правителствата на България и Турция.
Декларацията на федерацията обаче съдържа и доста радикални пунктове. В нея се осъждат опитите на българските власти да ограничават и затрудняват изучаването на турския език в училищата. Подчертава се, че това е "политика на насаждане на неграмотност сред турското население, провеждана от редицата министри на образованието в условията на демократичния преход". Според участниците в шуменския форум е необходимо спешното въвеждане на турския език като задължителен предмет, както и не по-малко спешното подготвяне и отпечатване на учебници и помагала на турски език за българските училища.
"В случай, че властите игнорират нашите искания, си запазваме правото да организираме бойкот на учебните занятия в училищата, в които се изучава майчин език. Ще информираме Европейската комисия на Европейския съюз и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за неспазването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, по която Република България е страна", се посочва още в шуменската декларация.
