Вече почти два месеца живеем в условията на извънредно положение, поради настъпилата пандемия от коронавирус. Наред с обявеното извънредно положение, държата прие множество мерки за ограничаване разпространението на covid-19. Те оказаха сериозно въздействие в множество сфери на живота, ограничавайки временно основни права и свободи.
Мерките поетапно се вдигат, но това няма да доведе и до автоматична отмяна на издадените във връзка тяхното нарушаване актове и наказателни постановления.
По данни на МВР към момента има образувани над 15 хиляди административнонаказателни преписки за неспазване на противоепидимичните разпоредби.
Те първа, граждани и юридически лица ще бъдат изправени пред задълженито да платят наложените глоби и имуществени санкции.
Най-честите нарушения констатирани от органите на реда са неспазване на забраната за разходки в паркове, неспазване на предписана карантина, както и присъствието на обществени места без маска.
Попитахме адвокат Янислав Стаматов от Адвокатска кантора Стаматов Тенчева и Партньори, за коментар на възможноститте за обжалване на издадените актове и оспорване на наложените глоби. 
Мога ли да обжалвам акт за разходка в парка или акт за без маска?
В процедурата по установяване на нарушения на противоепидемичните мерки следва да се приложат общите правила на административно-наказателното производство по Закона за административните нарушения и наказания.
При съставянето на акта, нарушителят има право да напише своите възражения. Често тези възражения са необмислени и могат да ограничат възможността на лицето да се защити в съдебната фаза на процеса.
Препоръчително е, възраженията да бъдат изложени в законовия тридневен срок от връчването на акта, след консултация с адвокат. По този начин, се формира една защитна теза от самото начало, която ще следва през целия административно наказателен процес.
Възраженията се изпращат до горестоящия административен орган – директора на РЗИ, директоа на компетентната териториална дирекция на МВР или кмета на общината.
След обсъждане на възраженията (ако такива бъдат депозирани), наказващият орган може да прецени, че не трябва да бъде издадено наказателно постановление и да прекрати преписката.
Ако прецени, че описаното в акта нарушение е извършено, и че не са налице нарушения при съставянето му, органът издава наказателно постановление.
С последното се определя и размерът на наказанието.
Наказателното постановление подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му. Компетентен да разгледа жалбата е районният съд, по мястото на извършване на нарушението.
Имат ли право полицаите да ни глобяват?
За да отговорим на този въпрос, трябва да сме запознати с приетата във връзка с обявеното извънредно положение обща санкционна разпоредба за нарушения на противоепидемичните мерки.
Съгласно Чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, гражданите и юридическите лица, които нарушат или не изпълнят въведени с акт на министъра на здравеопзването или директор на регионаланта здравна инспекция противоепидемична мярка, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба от 300 до 1000 лв., при първо нарушение.
В ал. 3 на същата разпоредба, са посочени лицата, които имат право да съставят актове за нарушения на противоепидемичните мерки, и това са – инспекторите от РЗИ, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на МВР и длъжностни лица, определените от кметовете на общини.
Следователно, във всяко едно производство, трябва да се провери компетентността на актосъставителя. Издадена ли е заповед от компетентния директор на МВР или от кмета, която го оправомощава да констатира нарушения на противоепидемичните мерки.
Липсата на компетентност би довела до отмяна на издаденото, въз основа на акта, наказателно постановление.
Какво друго би довело до отмяна на наказателното постановление?
В чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН са посочени императивно реквизитите на акта и наказателното постановление.
Ако контролните органи например, не посочат конкретната точка от заповедта, която сте нарушили, а я визират бланкетно, би се стигнало до нарушение на процесуалния закон, който изисква точно и пълно изписване на нарушените законови разпоредби.
Същото се отнася и до описанието на нарушението, в акта и наказателното постановление.
Ако например, сме глобени за разходка в парка, но мястото на нарушението не е конкретизирано – населено място, квартал, улица, номер и прочие, би се стигнало до едно неясно обвинение. Нарушава се правото на лицето да разбере рамките на обвинението и срещу какви факти да организира защитата си.
Объркване създадва и самият текст на разпоредбата, въвеждаща задължението за поставяне на маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, когато лицата се намират на обществени места.
Текстът създава предпоставки за неясно тълкуване на нормата от контролните органи, така и от правоприлагащите, тъй като под „друго средство“ може да се приеме и поставянето на собствената ни ръка, с която сме покрили носа и устата си.
Може да се търси и приложението на чл. 28 от ЗАНН, който предвижда освобождаване от административно наказателна отговорност за маловажни деяния.
Върнал съм се от чужбина и не съм спазил предписанието да не напускам адреса, на който съм поставен под карантина?
На основание Заповед № РД-01-193/10.04.2020 г., всички лица, които влизат на територията на Република България се поставят под 14 дневна карантина.
Право да издават предписания за поставяне под карантина имат инспекторите от регионалните здравни инспекции, а контролът по спазването е утреден на служители от Министерство на вътрешните работи.
Ако органите на МВР установят, че не сте на адреса си при контролно посещение, се създава повод за образуване на административнонаказателно, така и на наказателно производство.
На първо място, с нормативните промени във връзка приетото извънредно положение, бе приет и текстът на чл. 215 от Закона за здравето, който предвижда глоба от 5000 лв. за лицата, които са влезли на територията на страната от други държави и откажат, или не изпълняват задължителна изолация, респективно лечение. Тази норма е специална, спрямо общата норма на чл. 209а от ЗЗ за нарушаване на противоепидемичните мерки.
Законодателят измени и съставът на чл. 355 от НК, който предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. за лице, което наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. Въведен и квалифициран състав, който предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода и глоба от десет до петдесет хиляди лева, ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
С оглед усложненото положение в борбата с коронавирус и нарастващия брой смъртни случай, вледствие заразата, считам че приложим ще бъде квалифицираният състав.
В случаите когато едно деяние осъщестява едновременно състав на нарушение и състав на престъпление, определящ признак за квалификацията му е степента на обществена опасност.
В компетенцията на прокуратурата ще бъде преценката дали деянието обосновава налагане на наказателна отговорност и внасяне на обвинителен акт в съда, или ще разпореди прекратяване на досъдебното производство и връщане материалите на компетентните административно-наказващи органи за издаване на наказателни постановление по чл. 215 от Закона за здравето.
Адв. Янислав Стаматов и колеги, работят в кантора с фокус в защитата на граждани и юридически лица пред органи на НАП, КАТ, РЗИ, КЗП, Инспекция по труда и прочие. За информация и консултация по конкретни правни въпроси потърсете контакт на www.stamatovandpartners.com
