Ясно за всички днес е, че антибългарската истерия, която се „вихри” в земите на запад от София, наричани през времето Македония, Кутмичевица, Р Македония в състава на СФРЮ, БЮРМ(Бивша югославска република Македония) и днес Република Северна Македония, от около век насам никога не е спирала.
За мнозина европейци крамолите и неразбирателствата между народите, населяващи Балканския полуостров са като ребус, който хем не може да бъде разбран, хем не може да бъде разрешен. Затова и в дипломацията, пък и в политиката, се е наложил терминът „балканизация”, т. е. – „голяма бъркотевица”, а кандидат-дипломатите и студентите дипломати се молят да не им се пада този въпрос от конспекта.
Днес стара Европа е изправена пред поредната балканска дилема – кого да подкрепи в един недотам непонятен спор за езика на една недотам стара република.
И, ако „до вчера”, в исторически план, всички искаха разпадането на комунистическите империи, сред които беше и бивша Югославия, и не се съмняваха, че това е изкуствено образувание, наречено СФРЮ, което по волята на Коминтерна играeше роля на „малък Съветски съюз” на територията на Балканите, то днес ЕС НЕ РАЗБИРА проблема с изкуствено създадената държава Р Северна Македония, която преди около 75 години странно „осъмна” с коминтерновски „език” и „националност”.
Всъщност, истината е, че не само „македонската бомба” е заложена от Великите сили след разпада на Османската империя…Но, и на Запад, и на Изток добре знаят това.
И тук е мястото да предложим на колегите от германските медии да се допитат за това как се формират нациите и езиците. Слава Богу в Германия има достатъчно подготвени и честни учени, историци и езиковеди, които биха могли да ги осветлят по въпроса.
А сега нека разкажем за едно списание, предназначено за децата с българско самосъзнание, останали извън пределите на свободната родина о началото на ХХ в., наречено „Македонска звезда”.
Списание „Македонска звезда”(1909-1910)
През юли 1908 г. в Османската империя се извършва държавен преврат, познат в историята като “Младотурски”. Целта е да се ограничи властта на султан Абдул Хамид ІІ (1842-1918), да се демократизира империята, като се предоставят равни права на всички етноси в остатъчната вече османска държава. В нейните предели все още се намират части от географските области Македония и Тракия, населявани от векове от българско население.
Макар и за кратко, младотурският преврат „способства за оживление на политическата дейност сред различните народностни групи в Македония и преди всичко сред християнското население”,твърди унгарският историк Антонин Гиза. Всички етноси в империята, както и македонските българи, започват да създават свои вестници, списания, клубове, печатници, основават се библиотеки и читални.
Освен тази дейност, българите в Македония и Одринска Тракия, започват да създават и своеобразни клубове, наречени „Юнашки дружества”, по примера на вече съществуващите такива от 1895 г. в свободната родина.
През 1909 г., в Солун, се основава „Юнашко дружество”, по чийто образец се изграждат и останалите в другите градове на Македония. Тези дружества просъществуват до края на Междусъюзническата война през 1913 г., и се превръщат във „верен пазител на националните идеали”, твърди изследователят Йосиф Разсуканов.
Точно в такова дружество възниква и идеята да се издава илюстровано детско списание, наречено „Македонска звезда”. Членовете на юнашкото дружество „Младеж” в град Воден, днес град Едеса в Р Гърция, се обединяват около нея и я реализират. За редактор е определен журналистът и писателят Петър Завоев, македонски българин, родом от Щип. Той живее и работи в София, където всячески подпомага каузата на поробените си братя от Македония и Одринско, и реализира издаването на списанието в пределите на Царство България.
„Македонска звезда” официално е българско детско издание, което е одобрено от Министерството на народното просвещение с окръжно № 5122 от 8 май 1909 г. за ученическите библиотеки в Царство България и от Светата Българска Екзархия с писмо № 4408 от 15 май 1909 г. за библиотеките на основните училища в Македония и Одринско и „за учениците от тия училища”. Тази подкрепа е особено важна, защото именно Екзархията е официалният защитник на българското население в Османската империя.
Освен, че полага грижи за българските църкви, Екзархията подпомага и просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. До началото на Балканската война (1912-1913) влиянието й се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите - от екзархийски наместници.
Трябва да се отбележи, че до Балканската война от октомври 1912 г., в посочените територии Екзархията се грижи - в Македония за 1,2 млн. българи, а в Одринско – за около 400 хиляди. В диоцеза й има около 1600 енорийски храма и параклиси, 73 манастира и 1300 свещеници. Развива се и огромна училищно-просветна дейност чрез над 1300 училища с над 2200 преподаватели и 78 000 ученици (по данни на: Проватски епископ Игнатий:2010; Маркова:1989). За извършването на тази огромна по количество и значение дейност основна заслуга има Екзарх Йосиф.
В първия брой на „Македонска звезда” от януари 1909 г. редакцията публикува своеобразен апел, озаглавен: „Към нашите спомоществуватели”.
В него се казва: „По край многото детски списания, които отдавна излизат в България и се пълнят с материал пригоден само за младежта от свободното царство, ние решихме да почнем това списание, което ще служи изключително на македонската учаща се младеж; защото ще бъде близко до нея, ще се взира в живота й, в потребностите й и постепенно, но непрекъснато ще я запознава, с всичкото, което се отнася до хубавото наше отечество Македония.
…Надяваме се, че македонския българин, който винаги е бил пръв в народполезните дела, и сега няма да се поскъпи да даде на своите чада трайна и здрава духовна храна.”
Тези редове освен свидетелство за мисията на изданието, съдържат и ярко доказателство, че списанието, предназначено за македонските българчета в остатъчната Османска империя се списва на литературен български език. Апелът разкрива и категоричната позиция на редакторите за етнокултурната идентичност на македонските българи.
В тази първа книжка са представени също задачите и целите на изданието. Информацията е предназначена за учителите в Царство България, Македония и Одринско и е публикувана на предпоследната страница:
„Списанието ще излиза във формат от 1 ½-2 печатни коли, на хубава хартия и ще съдържа илюстровани разкази, стихотворения и картини от видни наши писатели и художници, нагодени по духа и правилата на педагогията.
Детското списание „Македонска звезда” ще бъде застъпено предимно с материали из живота на македонския българин, пригодени във форма и език най-достъпни за македонския ученик.
В списанието ще намират здрава и трайна духовна храна не само малките деца, но и учениците от долните класове на гимназиите.”
Това уточнение разкрива един уникален аспект на изданието - то не е ориентирано само към една възрастова група – в него могат да се открият както произведения за най-малките, материали за подрастващите, за да се достигне до четива, които засягат юношите. Факт, който би могъл да озадачи и родители, и учители.
От педагогическа гледна точка нарушаването на възрастовия принцип в детската литература, смесването на литературните и образователните внушения, предназначени за различни възрастови групи подрастващи, е неправилно. Това е научната гледна точка.
Проектът „Македонска звезда” обаче налага и един друг поглед към неговата реализация. Историческите и политическите обстоятелства в България и на Балканите в началото на ХХ век задават на списанието задачи, които надхвърлят обичайните цели на издание за деца. Голямата цел, смисълът на неговото съществуване, е младото поколение във и извън Отечеството да комуникира на общ, литературен български език, да познава и да съхранява етнокултурната си идентичност чрез спецификата и проявленията както на локалната, така и на вече развиващата се в европейски контекст култура на независимата част от общата родина – Царство България. По този начин „Македонска звезда” равнопоставя читателите си от двете страни на границите.
Няма как да не се отбележи, че редакторът Петър Завоев събира значим интелектуален кръг от български творци, които ще оставят значима следа в развитието и културния живот на България.
В редакционното каре са отбелязани имената на: Александър Балабанов (виден български литературовед, преводач и критик, професор по класическа филология в Софийския университет), Никола Г. Данчов (писател и лексикограф, единият от двамата братя Данчови, създатели на първата българска енциклопедия), Симеон Радев(писател, дипломат, историк, строител на съвременна България), Цанко Церковски(политик, основател на БЗНС, писател), Трифон Кунев(писател и общественик), Борис Гологанов (журналист и общественик, произхождащ от видния македонски род Гологанови, Неврокопско) Владимир Ковачев(военен, революционер, писател, произхождащ от видния македонски род Ковачеви от Щип), Цоньо Калчев(учител, един от най-известните и най-публикувани детски писатели от това време) и други, начеващи своя път в литературата творци.
От особено значение за цялостната визия на едно издание е и единството между текст и графично оформление. Несъмнен е усетът на редактора Петър Завоев към детското възприятие и неговата специфика. Списанието е издържано в модерния за началото на ХХ в. стил „сецесион” или наричан още „Ар нуво”. В този стил се илюстрират книгите и периодиката и в „голямата” литература не само у нас, но и в цяла Европа, и така изданието се вписва напълно в общата европейска графична концепция. За да придобие още по-модерно звучене, освен рисунки в него се поместват и фотографии.
И по отношение на илюстраторите Петър Завоев проявява завиден журналистически нюх. Сред неговия избор от млади по това време художници попадат творци, които остават в историята като едни от най-големите майстори на епохата.
Това са: Хараламби К. Тачев, първият български художник-декоратор, един от най-ярките представители на „сецесиона” у нас, основател и първи председател на дружество "Съвременно изкуство". Той създава герба на София докато е още студент, на 25 г. и остава в българската история като създателят на графичната визия на Манифеста към българския народ, провъзгласен от цар Фердинанд на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с който България става суверенна държава. Корицата на „Македонска звезда” и вероятно визията за цялостното графично оформление на списанието са дело именно на Хараламби Тачев.
Георги Машев(карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и теми. Основава дружеството на художниците в Цариброд(1914-1915г.), приет е за член на Дружеството на френските художници-хумористи(1931); Иван Енчев(Видю) - утвърден художник и художествен критик, автор на герба на Казанлък, изследовател на българския народен кръст. И двамата художници са от кръга сътрудници на вестник „Българан”; Полски аристократ, художникът Август Розентал участва в изписването на иконите в църквите в Батак, Пещера и Кремиковския манастир. Една от най-ярките му художествени прояви в периода 1909 - 1912 г. е изписването на някои от образите в катедралата „Свети Александър Невски“ в София; Петър Морозов, график и живописец, смятан за първия български фоторепортер. Художници-сътрудници на изданието са още Константин Щъркелов, Петър Стайков, С. Стоянов и Павлов.
Не подлежи на коментар приносът за развитието на българската култура на всички изброени писатели и художници. Този факт превръща „Македонска звезда” в единственото детско издание у нас, и до този момент, в списването, на което се осъществява творческа комуникация между творбите на най-изтъкнатите интелектуалци от епохата. Художествен факт, който повече няма да се повтори в историята на периодичните издания за деца у нас.
До голяма степен съдържанието на „Македонска звезда” продължава традициите на детския периодичен печат като основните теми продължават да утвърждават добродетелите на патриархалната нравственост – труда, родолюбието, ученолюбието, привързаността към родния дом и близките, любовта към народа. Списанието обаче предлага и оригинални рубрики, с което променя и залага други функции на детските медии.
Такава е интегративната функция, която то изпълнява чрез представянето на градовете на Македония, с което се цели да се покаже както локалната специфика, така и единството на българското етническо землище. Произведенията, посветени на фолклорните празници припомнят и разкриват културния код както на локалната, така и на националната общност. Ярък акцент са материалите, посветени на подвизите на народните герои и на делата на големите българи. В този контекст модерен принос са и публикуваните лични спомени(меморати), засягащи важни обществено-политически събития от живота на българите от епохата. Специалната информационна рубрика – „Вести за децата”, е нова за времето си тенденция за обратна комуникация между редактори и читатели.
Уникална по своята същност е и рубриката „При дядо”, в която се коментира устройството на модерната държава, изясняват се понятия от политическия и обществения живот като парламент, партия, конституция и т.н. Всичко това превръща „Македонска звезда” от издание за деца в издание за всички в семейството, изпълнявайки медийната функция за политическо образование.
Поради тези причини проектът „Македонска звезда” излиза от класическата представа за детска медия и придобива над-образователни и над-възпитателни задачи. Историческите и политическите обстоятелства в България и на Балканите в началото на миналия век задават на списанието голяма цел - да пропагандира и разпространява обща етнокултурна идентичност чрез литературния български език, на който се списва, да очертае сакралиите на общото етническо землище и да изгради устойчиво усещане за българска национална идентичност.
В този контекст уточнението относно възрастовата ориентация на изданието, посочена още в първата книжка, придобива смисъл и го превръща в артефакт, който утвърждава национална идентичност и културна памет.
Ето така списание „Македонска звезда” разкрива ролята и значението на медиите за деца в определени обществено-политически условия както за отделната личност, така и за съответната национална общност.
Автор: Доц. д-р Таня Казанджиева
