Едновременно спонтанен, нетипичен и гениален – такъв е турският поет Йоздемир Индже, който излива душата си в книгата „Магмата. Слепият часовник”. Това е втората книга от поредицата „Световни поети” и в нея са представени две стихосбирки.
Индже неслучайно попада в тази поредица, тъй като стиховете му действително са ярки представители на световната поезия – те събират и говорят на езиците на всички възможни религии и мирогледи!
Турският поет Йоздемир Индже пише стихове от далечната 1954 г. и е автор на повече от двадесет стихосбирки. Завършил френски език и литература в Анкара, следва в Юридическия факултет, а после спечелва конкурс на френското правителство и учи две години в Париж.
През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио, а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. Изявява се като блестящ преводач не само от френски, но и от гръцки и арабски.
Индже е награждаван многократно за своето творчество както в Турция, така и в чужбина.
Откъс:
Скъса се връвта на опашатото ми хвърчило,
откъсна се от тялото ми, сега редом се реем,
нямам парашут, нито орлови криле;
стави на криле кървят по раменете ми,
като че пъпки или завръз, може би клони.
По електрическите жици – скелети на хвърчила,
и десетина уморени лястовици, остатък от прелета;
жеравно ято кръжи във въздуха
по прелетни пътища, над пресъхнали езера;
кръжащо непрестанно слизане. Плътта и костите ми:
семена от магнит, близкото бъдеще на падането,
аз съм пергелът му.
(из „Сънят”)
