Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отказа да се превърне в своеобразен съд и да посочи кои са монополите в България. Това се посочва в позиция на КЗК, изпратена до медиите, по повод изявленията на пресконференцията на премиера Марин Райков. По-рано днес премиерът заяви, че комисията трябва да посочи монополистите в България.
Съгласно приложимото в страната право на конкуренцията, монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност. Монополното положение се предоставя само от Народното събрание със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
Нито Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), нито правото на ЕС забраняват монополното или господстващото положение на предприятията. Аналогично на Европейската комисия (ЕК), КЗК няма правомощия да прилага правилата на конкуренцията по отношение на самото пазарно положение на фирмите, без да е установена злоупотреба. Както ЕК, така и КЗК не е оправомощена да приема решения, с които да установява „кои са монополистите” или „кои са господстващите предприятия”, извън случаите, в които се проучва евентуално извършено нарушение по ЗЗК или по Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС).
КЗК постановява решения, с които установява извършени нарушения по ЗЗК или ДФЕС и налага предвидените в закона санкции, се казва в съобщение до медиите.
От началото на 2012 г. до настоящия момент КЗК е постановила 28 решения в областта на антитръста (злоупотреби и забранени споразумения) и е наложила имуществени санкции за извършени нарушения в общ размер на 20 745 418 лева.
