За да можем да погледнем през призмата на онези млади хора, които са забравили значението на думата обноски, но пък не спират да помнят и напомнят какво е късо съединение, ще трябва повече от желанието да ги разберем. И когато да усложняваш и без това усложненото съществуване на някой стане забавно, новото ни общество доказва, че деградация е синоним на градация. За да не навлизаме надълбоко в необятния български, че току виж сме се удавили, ще се целим към по-разбираеми предмети като историята.
Понеже днес е 6 септември, ако някой не е добавил до тага си от дискотеката честитка, нека го направи, за да не нарушаваме новоутвърдените обичаи. Но за щастие интернет не дава само възможност на неинтересни хора да постват интересни неща, а и да научат цялата история,география, физика и така нататък. За нещастие, възползващите се от това не могат да се преброят, не защото са много, а защото ги няма.
132 години са повод за гордост, но и за голяма показност. Пародийната празнична обстановка около хора, нямащи представа, че Пловдив е велик град не само защото ни е дал Йордан Йовков, но и защото ни е подарил Съединението, ме кара да се натъжа.
Съединението не само прави силата както пише на герба на родината ни, но прави и шофьорите нервни, поради затворените улици и задръстванията, които те причиняват. За да не издава обаче лошите си обноски пред камерите, обичайният българин слага маската на родолюбец, докато същевременно носи в сърцето си недотам добре приктита омраза към българската правна, здравна и каква ли не още система.
Вижте продължението на текста на Христина Маркова
