Коментар №3 на седмицата: Образът на българския фюрер

Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Лидер. Водач. Моят лидер. Моят водач. Особено когато говорим за политика, няма как без водачи. Има обаче водачи и водачи – такива, които са „моят“ и такива, които вдъхновяват всички.

Моят водач не звучи толкова зле – на български. Но на немски е ужасно - Mein Fuhrer. Майн Фюрер. Който не знае, на немски "фюрер" значи това – лидер, водач. За това си помислих моментално, докато слушах уж отлъчения от "Възраждане" Николай Дренчев: "Пазим образа на водача": Отцепникът Дренчев за отношенията във "Възраждане" (ВИДЕО)

"Трябва да се пази образът на водача чист и неопетнен", каза той в Студио Actualno. С други думи, всичко неудобно си остава вътре в партията, а лидерът и водачът е винаги прав. Не е изцяло неправилно – не може да сте съмишленици в преследването на реализацията на идеите си и всяко противоречие да излиза публично. Но има червени линии – те често не са начертани ясно и недвусмислено, но се усещат безпогрешно. Така, както всеки би усетил дали някое куче бясно иска да го захапе, когато почне да ръмжи насреща му.

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега

Една такава червена линия е говореното за трудови лагери – отдавна много позната марка именно от тази политическа партия: "Възраждане": Разграден двор, пълен с фекалии, гробокопачи и един чичко с мустак от Белене (СНИМКИ). Уникалното е, че в линка точно в предишното изречение присъства и Дренчев в качеството му на образ от Фейсбук – той говори как щял да е в Белене, ако Костадин Костадинов управлявал България. И пак уникалното е, че ако изгледате цитираното по-горе интервю на Дренчев, трудно ще ви е да познаете по говоренето, че той вече не е част от "Възраждане"?!

Когато някой пази образ на всяка цена и въпреки всичко, той може единствено да вреди на другите. Историята в това отношение отдавна го е доказала – Майн Фюрер! Показва го и сега – Владимир Путин. Но хората честичко се спъват два пъти в един и същ камък – всъщност много пъти!

Да си припомним говоренето на Дренчев, което добре обрисува налаганото от "Възраждане" и о, чудо, от Путин като версия – Майдана в Украйна през 2014 година е дал началото на войната: Дренчев е аут от "Възраждане", но продължава с руските опорки: Войната започнала заради украинците и Майдана. Всъщност, дори това не е вярно – Украйна е трън в очите на Русия още откакто се отдели от СССР. Първият истински знак как Кремъл т.е. Путин няма да я изпусне беше Виктор Юшченко и отравянето му – десетина години преди Майдана. А за Майдана – как г-н Дренчев го вижда като преврат? Хората, излезли на площада тогава (Майдан значи "площад"), да не би да бяха с оръжие в ръка? Да не би да тръгнаха да вкарват когото и да е в украинския Белене? Да не би да стреляха по Янукович – или беше обратното?: Украинската прокуратура: Насилието на Майдана е дело на командвани от Русия офицери

И да не би г-н Дренчев, а и "Възраждане", да са против демонстрации като Майдана, след като "привърженици" на "Възраждане" ходят вече чифт почивни дни да блокират което се сетят ГКПП, че дори и пристанище Бургас? При това го правят, след като има ясно съдебно решение за референдума, има си Конституция и закон - да не би случайно "Възраждане" да оспорват приетия законов и конституционен ред? "Майдана" не направи ли това? Всъщност не го направи - той оспори някой да си развява коня под прикритието на закон и ред. Защото законът и редът служат на хората, не обратното! Майдана беше заради преобладаващото желание на украинците да влязат в ЕС и изобщо не ставаше въпрос за НАТО - "Възраждане" и те при всеки удобен случай плюят срещу ЕС, само че дали ще участват на евроизборите - въпрос с ясен отговор!

Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)

Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"

Просто е - през 2013 година в Украйна избраха да нямат един водач, един цар! Точно това подлуди Путин – защото Украйна и Русия са прекалено близки, прекалено свързани. След като в Украйна няма да има цар, колко време ще мине, преди и руснаците да вземат да решат, че и Русия няма нужда? Колко време, преди руснаците да видят как живеят украинците, как се развиват, а те не помръдват? Колко време, преди това да почне да се насажда като картина – те защо имат това и това, могат това и това, а ние нямаме и не можем? Кой е виновен – нас нали ни управлява един човек през всеки изминал досега ден от XXI век?: Рекорд: Руснаците се жалват на Путин, че нямат ток, парно, вода

Това е толкова очевидно, че само невероятни като наглост лъжи и пропаганда могат да го контрират. В лъженето има една максима – не на дребно. Хората лесно се усещат, когато някой тръгне да ги излъже с 1 лев, 10 лева или дори 100. Това им е познато, могат да възприемат лесно мащаба, защото им се е случвало. Но когато лъжеш за 1 000 000 000 или за 1 000 000 000 000, тогава се получава повече – защото хората по природа са добри и не могат да проумеят как би било възможно да си чак толкова нагъл. Те търсят логиката, която формира ежедневието им, а не логиката на математиката, и затова не могат да повярват. В крайна сметка, колко от нас са с ежедневие като на Путин?

Време е да се събудим – демокрацията значи свобода, но и отговорност. Възможността да правиш избор не може да е във вреда на друг, който не вреди на теб. В България, убеден съм, отдавна намразихме свободията – но това е другото лице на „моя водач“. Този, който иска да прави каквото си пожелае за сметка на останалите, всички нас, без някой да му търси отговорност. Затова – време е да се осъзнаем и да спрем да играем по правилата с такива хора. Иначе кой знае – българският Путин може да се окаже на една ръка разстояние. Когато не е още тук, някои много се репчат как е по-добре от "скапаната демокрация" - после обаче ...: "Да не играем по правилата": Навалная с три предложения към ЕС за "Русия на бъдещето" (ВИДЕО)

Автор: Ивайло Ачев