"Единственият стандарт е да си максимално честен и открит в това, което правиш".
Така Христо Комарницки описа пред Би Ай Ти етичните стандарти в карикатурата и допълва, че един професионалист не трябва да си поставя ограничения, а да изобразява идеите си, дори с риск да „наруши добрият вкус“.
В откровено интервю карикатуристът разказа за първия си сблъсък с шаржа, някогашните си страхове, за днешните връзки власт – медии – публика, както и за оптимизма и бъдещето.
„Много малък ще да съм бил, на 5-6 години някъде, и нарисувах – не зная дали ще мога да го възпроизведа, една наивна рисунка – ето така томовете на другаря Тодор Живков, които вече бяха стигнали 37, може би, така наредени, и две мишки седят и си говорят. Нещо такова представляваше (скицира – бел.ред.). И нещо си говореха. Едната, да речем, казва на другата – „Чела ли си ги?“, а другата вика: „Не са вкусни“. Някакъв такъв разговор. Всички вкъщи се смяха много на тази карикатура, но я взеха, заключиха в гардероба, на някакво дълбоко място, защото това всъщност беше някаква опасна рисунка, един вид. И оттогава така….“, каза за началото Комарницки.
„Ако си поставиш някакви граници, просто не си за тази професия. По-добре си намери някаква друга работа. Нали целта на карикатурата е да разбива митове, да руши граници, да бута, да бори? И изведнъж ти да си поставиш някакви нелепи ограничения, това е нон сенс, получава се някакъв оксиморон“, каза за избраната професия карикатуристът.
И подчертава, че времето, когато има забрани, е по-благоприятно за един сатирик, тъй като има съпротива пред себе си, и нещо, което да преодолява, пише още БГНЕС.
Комарницки обяснява, че корполетността на героите му символизира преяждането с власт, което наблюдаваме и допълва, че то е резултат на едно не особено здравословно хранене.
Вижда депутатът Делян Пеевски и главният прокурор като основните консуматори. Просто е някаква случайност, че физически изглеждат по този начин“, допълва карикатуристът.
Обяснява с усмивка, че премиерът Бойко Борисов попада често в рисунките му, защото „е заел почти цялото сценично пространство и театрално време, няма как да не е главен герой в този спектакъл“.
Страхувал се е от карикатурите преди години, докато не осъзнал, че никой няма да тръгне да напада някого заради някаква рисунка или текст.
"Всички посегателства върху личността, които се случват, са заради интереси, пари, сделки, неща от този род. Всъщност никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува по вестниците“, допълва художникът.
По повод качеството на медиите, Комарницки отбелязва, че е въпрос на двустранен процес между публика и медии.
„Те взаимно се провалят, според мен. Т.е. медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към някакви неновини“, категоричен е той.
И допълва, че това как властта се отнася към сатирата пък е преди всичко въпрос на култура.
