Бихте ли пояснили на мен и читателите какво означава псевдонимът, под който пишете?
- Написах и издадох много книги с истинското си име и тъй като те бяха специализирани и на съвсем друга тема, реших да не обърквам читателите. Затова пиша част от книгите си под псевдоним. Токораз Исто означава ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии, от тук ТОКОРАЗ ИСТО, така днес биха се наричали древните български разказвачи – тумир. Избрах това име, защото преди всичко съм разказвач.
Какво Ви вдъхнови и мотивира да напишете петологията „Ятаган и Меч”?
– Аз смятам, че всеки човек трябва да познава своя род и да пази родовата си памет. Опитах се да напиша книга не само за своя род, а и за паметта на всички българи. И нека хората четат, защото старите поколения изчезват, ние забравяме, а младите не знаят нищо за миналото на народа ни и на предците си, а и като че ли това не ги интересува.
В книгата се разказва за два рода – Аскерови и Бракмови, но това са родове, които всеки човек, ако се вгледа в миналото си, може да открие. Всеки днешен българин е наследник на предци, които са живели достойно, борили са се и са отстоявали своите ценности. Написах „Ятаган и Меч“, защото исках да внеса яснота в един период от нашата история, който винаги е бил обвиван в мрак. Това сме правили, защото сме се срамували, а не е имало от какво. Нашето незнание и комплекси са причината да смятаме, че българите под османска власт са живели недостойно.
В първите два тома предлагате на читателите си една изключително различна и задълбочена гледна точка към еничарството. Доколко тя е научно обоснована и доколко е плод на художествена измислица?
Всичко, което е написано за еничарите в този роман, е исторически доказана истина. Еничарите са били хора с изключителни бойни качества, изповядвали са една особена форма на ислям, която е по-близо до суфизма (бекташи). Върху тяхната чест, доблест и сила се е градяла империята на Осман в продължение на повече от 500 години и повечето от тях са били българи. Самите турци, дори днес, имат изключителен респект към еничарите.
Днес много хора използват понятието еничар, като го отъждествяват с ренегат, родоотстъпник и изменник. Те правят това, защото нямат никаква представа кои са били еничарите. Аз исках да изясня това, да реабилитирам тяхната памет, защото те са били хора, изтръгнати от нашия народ, били са достойни мъже и днес ние, техните недостойни наследници, не е честно да ги съдим. Със своята книга се опитах да прилаская душите на тези скиталци и да ги върнем в лоното на нашия народ.
Какво Ви накара да се задълбочите толкова в опознаването на исляма като религия и в частност на еничарите?
– Ние, българите, имаме уникалната възможност да живеем на кръстопът между различни цивилизации. Ние сме на границата между Изтока и Запада. За нас не е проблем да разберем както християнството и Запада, така и Изтока, исляма, будизма, зороастризма… Ние сме хора, които можем да представим на света всички тези учения по един уникален начин. Когато българите са участвали в Османската империя, която е един типичен ислямски халифат, Западът е тънел в мрачно Средновековие. Днес те тепърва се запознават с тази религия, нещо в което ние можем да им бъдем много полезни.
Романът създава усещането за историческа достоверност. Има ли реално съществували личности, които сте използвали за прототипи на главните си герои или те са събирателни образи от епохата, която описвате?
– Всички герои, описани в романа, са съществували реално. Променени са само някои местности, които съм описал, защото не желаех книгата ми да стане пътеводител за иманяри. Иначе в „Ятаган и Меч“ са преплетени исторически персонажи, които са оказали влияние върху цялата българска история, като Вълчан войвода, Кара Кольо, Индже, Момчил войвода, Маринчо Бимбелов – Страшния, Стефан Караджа, а от друга страна са описани мъжете от рода Болярови: Петко Боляров (Ибрахим), Яне Боляров, Кара Тозю; Велко, Гергина, Ирис и Божура Шейтанови.
Освен писател, Вие сте създател и инструктор (ренсей) на българското бойно изкуство Да Дао. Какво свързва ренсея и добрия разказвач на истории?
– В последната си книга, многотомният исторически роман „Тангра“, съм описал какво представлява българинът. Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на воина. Това е Пътят на воина, в древността всички българи са били воини, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра.
Според пророчеството всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си воин, мъдрец и разказвач и духовник. През целия си живот съм се стремял да бъда истински българин. За мен да бъда воин и разказвач е нещо напълно естествено.
Достатъчно обективна и задълбочена ли е българската история, която се изучава в училищата и доколко е правилна нагласата, която тя създава в подрастващите българи според Вас?
– Според мен историята, която се изучава в училищата, е толкова скучна, суха и досадна, че отблъсква децата от това да научат кои са били предците им. Нашата история винаги се е писала от враговете ни. Това е ставало в Средновековието, когато основно византийските историци са описвали кои са българите и какво са направили. За съжаление днешните учебници също се пишат от съвременни български историци – византийци.
Каква според Вас е разликата в понятията родолюбие и национализъм?
Национализмът има много по-голяма близост до национал-социализма и фашизма, отколкото до българите и родолюбието. Всички националисти смятат себе си за по-висши не заради нещо, което са постигнали, а защото според тях произходът им го осигурява. Това обаче в тях не поражда стремеж към самоусъвършенстване. Своето самочувствие тези хора не градят върху това, че искат да станат нещо повече, а върху омаловажаване и презиране на останалите хора.
Според мен родолюбието е коренно противоположно на национализма. Тези двете дори не са близки. В основата на родолюбието стои любовта, познаването и признаването на предците, а в основата на национализма – омразата и отричането. Национализмът се нуждае от митологизиране, фалшифициране и пропаганда. Във всичките си книги се опитвам да обясня кои са българите и да породя любов към нашата история.
