Утре, 2 септември, се навършва един месец от трагичния инцидент в мина Ораново. Срутването на земни пластове доведе до четири жертви, а косвено заради трагедията почина и пети човек - един от миньорите почина при поправка на двигател на едно от съоръженията в мината.
За спасителите, които работиха неуморно цели 18 дни, този инцидент се превърна в живо мъчение и истински ад. За пръв път те говориха пред камерата на bTV за всичко около трагедията.
Общо 36 спасители от службата в Бобов дол участват в операцията. „Почнахме първоначално с ръце и кофи да гребем, после започнаха машини да се строяват. Ад под небето, друго не знам - кал и вода общо взето”, спомня си един от участващите в спасителната акция.
Първите двама загинали са открити почти веднага. „Калта си течеше постоянно, имаше си реална опасност да загинем. Аз им казах, че моите хора няма да участват в операцията, ако не се кара допълнителна изработка, ние бяхме единствените хора, които можеха да вземат това решение. Изчистихме всичко с кофа и лопата, това е техниката - кофа и лопата”.
Така са изкопани и на повърхността са изкарани общо 400 тона земна и скална маса. До последно спасителите се надявали, че затрупаните им колеги са имали късмет и са живи.
По време на редовните дежурства екипите най-често гасят пожари от самозапалващи се под земята въглища. Техниката, която им осигурява въздух, е доста остаряла.
Службата има и модерна техника, купена от Германия. Най-забележителен обаче е автопаркът на спасителите - с „ветеран” 30-годишен автомобил, оборудван за спасителни акции. Все още службата не разполага с високопроходима и бърза линейка.
