Всички областни центрове са бели петна по отношение на еврофинансирането и това води до свръхдефицит на финансови средства, сподели пред Actualno.com кметът на Кюстендил Петър Паунов по време на заключителната конференция на Националното сдружение на общините, която се провежда в курорта Боровец.
„Представете си територия от 1000 кв. м. и да трябва с кола с вишка да се отиде да се смени крушка на стълб или за регулярното изхвърляне на отпадъци – това са неща, които задължително се случват. Един стълб, за да свети една нощ, са 10 стотинки, а приходите на общината от данъците на хората по селата са 5 - 8 лева. Те не могат да платят дори за крушката пред една къща и цялата улица не може да плати. Всичко това се дофинансира от парите, които събираме в градския център, което води до цялостен дисбаланс. Затова трябва да има компенсаторни механизми - национални, които да позволят на тези хора да живеят добре“, поясни той. „Ние сме най-голямата от тези общини, след София, Стара Загора и Сливен, но пък сме най-малобройната като жители. София има 1.2 млн. данъкоплатци, които биха могли да компенсират такива населени места“, добави Паунов.
Това е проблем от 2013 – 2014 г., отбеляза Паунов и изрази надежда за новия програмен период да се намери разрешение. „Уверяват ни, че по новите програми малките населени места ще могат да се обединяват за съвместни проекти и ще има възможност да се кандидатства за няколко населени места по програмата „Региони в растеж“ . Стигнахме до там, че дори предлагахме селата да бъдат отделени в самостоятелна община, само и само да бъдат признати селските райони“, сподели Паунов. „В съседното село – асфалт, тротоари, къщи за гости, преработвателни машини в земеделско стопанство – всичко по европроекти, а при нас – 71 села и хората страдат. Като тръгне през зимата едно погребение изтръпваме – изпращаме БТР-и и не можем да ги качим хората, със шейни ги сваляме. На терен нещата са болезнени, но хората са изключително търпеливи и добронамерени“, сподели още той.
Има територии в България, които са като бели петна в еврофинансирането, потвърди вицепремиерът Томислав Дончев - селата около големите агломерационни реалии, около големите градове, които не са допустими за финансиране нито по селската програма, нито по програмата региони в растеж, посочи той.„Това беше произведено като решение през 2014 г., но то трябва да бъде променено“, убеден е той.
„През следващия програмен период 2021-2027 г. не трябва да се допуска да има общини, които да останат без европейско финансиране, заяви Дончев. Като аргумент той посочи, че около големите градове има интерес от развиване не само на типична земеделска дейност, a също че много хора вече предпочитат да живеят на село, близо до големия град и там има нужда от инфраструктура и облагородяване. „Ще търсим решението заедно с местните власти. Тук въпросът е за сметка на коя оперативна програма да бъде – „Региони в растеж“ в МРРБ или Програма за развитие на селските райони. Имаме една година да намерим най-доброто решение“, добави Дончев.
Според него ще получим по-голямо финансиране за следващия програмен период, макар че сме в условия на неприключили процедури на европейско ниво. „В момента очакванията са бюджетът за България да бъде значително по-голям - поне с 8% за оперативните програми, сходен размер на програма за развитие на селските райони“, посочи Дончев. Със сигурност с по-голям обем ще бъдат оперативната програма „Наука и образование“ и „Иновации и конкурентоспособност“, подчерта той.
Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com
Пред кметовете на общините Дончев акцентира на важността на инвестициите с отключващ ефект. „Инвестицията с отключващ ефект не може да бъде спускана от държавата. Това трябва да е достижение на местната общност, на местната власт. В някои случаи индустриална зона или фабрика, която да даде препитание на хората, по-добри заплати, да върне хората, напуснали съответния град. В други общини това може да е туристическа забележителност, маршрут или атракция. Имаме общини, които са си променили съдбата на база подобно решение“, посочи вицепремиерът. „Суровата истина е, продължи той - че ние няма как в един момент едновременно да финансираме всичко. Няма как в една община едновременно да бъдат оправени всички тротоари, абсолютно всички улици да бъдат обновени, абсолютно всички водопроводни тръби да бъдат подменени. Трябва да има приоритети. И най-важното е инвестицията с отключващ ефект, защото променя живота на хората. Защото всяко строителство е хубаво, всяка инвестиция в инфраструктура е хубава, хората й се радват, но не винаги ползата е еднаква. Понякога, дори да ремонтираме цялата публична инфраструктура в града или селото и да станат много привлекателни, това не променя доходите на хората. Трябва да мислим за такива инвестиции, които имат дългосрочен ефект, настоя Дончев и подчерта, че това е задача на местните власти, на кметовете, на общинските съвети. „Държавата трябва да има чувствителност по тази тема, но не може държавата да ги спуска и да казва - вие ще правите това, защото ние така сме решили“, добави вицепремиерът.
Земеделският министър Десислава Танева съобщи, че по селската програма за новия програмен период се очаква с 15% по-малко европейско финансиране . „Ако включим съфинансиране от местните власти, може да запазим същия процент“, предположи тя.
На въпрос на Аctualno.com какви превантивни мерки ще бъдат взети срещу злоупотреби от типа на „къщите за тъщи“, Танева заяви: "Ще направим промени в правилата за проверките по отношение на функционирането на риск анлиза, ще направим максимално публичен процеса, за да не създаваме съмнения и недоверие“. Тя съобщи, че проверките са на финална фаза на абсолютно всички къщи за гости в мониторинг, както и по още няколко сигнали. "Ще дадем отчет", обеща тя. „Данните, които излязоха не са коренно различни от грешките, установявани и при проверките на база риск анализа, така че разширяването на достъпа до информация е една от стъпките, които трябва да даде по-висока увереност, че всички средства се ползват за постигане на заложените в програмите цели, а не за лични цели“, каза още Танева. Тя поясни, че специално за къщите за гости целта била за разнообразяване на земеделските дейности, генериране на доходи от неземеделски дейности и осигуряване на работни места в регионите. Танева изрази възмущение от някои бенефициенти: „Недоумявам - в няколко къщи за гости съответният бенефициент направо е отказал достъп. Нямам обяснение как може ти да си кандидатствал, да си с ясното съзнание, че това е подкрепа за развиване на дейност и да откажеш достъп до обект, който в значителна степен е финансиран с европейски средства на данъкоплатеца“.
В съпътстващо форума изложение фирми представяха продукция и услуги. Представителите на софтуерна компания, предлагаща технологични решения „Интелигента община“, включваща и модерна технология за сигурност и гражданско обслужване, споделиха пред Actualno.com, че общините изпитват големи финансови затруднения, особено тези, които разчитат само на държавния бюджет. Същите впечатления споделиха и представителите на фирма, предлагаща разнообразни продукти за пътна сигнализация.
Автор: Ива Иванова
