Днес в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров ни среща с историка Никола Стоянов.
През 1330 г. в околностите на Велбъжд (дн. град Кюстендил) се води битка между българската войска, предвождана от цар Михаил III Шишман и сръбската войска, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански. Цар Михаил III Шишман губи битката както поради тактически грешки, така и заради политически наивитет. Българският цар е тежко ранен, пленен и умира от раните си. Още: Иван Панчев: Кремъл полага свръхусилия да повлияе на европейските избори (ВИДЕО)
Сръбската войска навлиза в българската територия и някъде около София е посрещната от Белаур - видински деспот, брат на цар Михаил III Шишман. Когато Белаур посреща войските на Стефан Уруш III Дечански, той предлага на сръбския крал българското царство да се влее в сръбското царство. Но да не забравяме, че сръбската държава е създадена няколко века след българската, и тя няма нужния капацитет, военни кадри, икономически възможности да приеме в състава на своето кралство българската държава. Сръбският крал отказва и се задоволява само с Нишко-моравската област. „По този начин северните български земи са отрязани от България и отиват към сръбското кралство. Нека да напомним на любопитния зрител, че именно Белград отива тогава към Сърбия. Това е същият Белград, който е посрещнал Кирило-Методиевите ученици, когато те идват в България и там ги посреща българският управител, който ги препраща на княз Борис Покръстител в Плиска оттам вече да приемат българската азбука. Това го казвам не случайно. Това доказва, че българската държава тогава е управлявала земите дори на Запад от (река, б.р.) Морава, включително сегашната Белград-Браническа област.“
След загубата при Велбъжд в Сърбия и България се случват две паралелни събития. В Сърбия синът на крал Стефан Уруш, Стефан Душан сваля баща си от власт и се разпорежда да бъде удушен. Приблизително по същото време е извършен преврат срещу възстановения на българския престол Иван Стефан, син на цар Михаил III Шишман и на сръбската принцеса Анна. Начело застава цар Иван Александър от Шишмановия род, а крал Стефан Душан се жени за неговата сестра – Елена Българска. Някои историци сравняват нейните дипломатически качества с тези на Мария ди Медичи.
„Мавро Орбини през 1601 г. издава „Царството на славяните“, в което той признава, че Елена е българка, но той защитава сръбската кауза, т.к. той е родом от Задар, близо до сегашния Дубровник. Той е човекът, който стои в основата на славянската теза, която по-късно е прегърната от Цар Петър I Велики и се превръща в част от руската империалистическа доктрина на Русия, според която тя е ръководител и лидер на славянския свят.“ Още: Григор Лилов: Загубата за България от „Турски поток“ е между 4,9 и 5,2 млрд. лв. (ВИДЕО)
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Никола Стоянов гледайте във видеото:
