Съжалявам за списание "Икономист". Съжалявам и за "Мода", за "Би Би Си Знание", за кулинарното "Good Food" и за автомобилното "Топ Гиър", които спряха да излизат. Съжалявам за вестник "Култура". Липсва ми и ежедневникът "Сега", и други медии, които вече ги няма.
Още: Светът през обектива: Историята на Ина Чобанска, която превърна телефона си в прозорец към природата
Още: Kaufland и УАСГ стартират съвместна академия за студенти по строителство и архитектура
Те, изчезналите, са различни, но общото между тях е, че бяха списвани от добри журналисти. Боя се, че някои от тях напускат професията завинаги. А още повече се боя, че сайбиите на медийния пазар ги заменят с такива, които не знаят или пет пари не дават, че журналистиката е журналистика тогава, когато е коректив на всяка власт - иначе е пиар, реклама, шоу или кир по гърба на мърляви управници, пише в тъжен анализ във фейсбук журналистката Анна Заркова.
Знам обаче, че свободното говорене и писане не е фас, та да го смачкаш и да си палнеш нова евтина цигара. И че разумното слово не може да се заглуши с мяучене и лаене.
Така че, колеги, на добър час, завършва тя.
Още: Тревога или надежда: Как българите приемат изкуствения интелект
Още: Какво ще ни пробутат за Великден вместо агнешко: Говори Симеон Караколев
