Германският град Манхайм се е превърнал в дестинация на бедни български и румънски емигранти, които търсят по-добър живот на Запад, но трудно успяват да го намерят, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг", цитиран от „Дойче веле", БГНЕС и агенция КРОСС.
Местните често не виждат какво става около тях, дори когато говорим за емигранти, дошли от Източна Европа в Германия и успели да се приспособят тук.
"Дочух, че имало случай и 20 души да живеят едновременно в един апартамент, но не знам нищо повече", казва студентката Мария Пенчева. В едно манхаймско кафене тя е разтворила два лаптопа пред себе си и подготвя документите си да кандидатства за стаж. Родителите на Мария са пристигнали в Германия преди години, тя самата говори български, но не е забелязала как пристанищният квартал на Манхайм напоследък се изпълва с все повече пришълци от България и Румъния.
Статистиката сочи, че на 100 хил. жители на Манхайм се падат по 1 807 имигранти от южноевропейските страни-членки на Европейския съюз. След присъединяването на двете най-нови членки към Общността, броят на пристигащите в Манхайм румънци се е удвоил, а българите са вече пет пъти повече. Има седмици, в които пристигат по 200 души, но и такива на затишие. Това, според експертите, може да е знак, че притокът е направляван от банди.
По крайбрежната улица гражданите вече се оплакват от нарушения на реда, разхвърляни боклуци и паркирани не по правилата автомобили. С истинските мащаби на драмата обаче са наясно само полицаите и служителите на градските власти - когато им се случи да посетят жилищата, в които са настанени пришълците, те откриват натрупани мърляви матраци, необезопасени кабели, разнебитени тоалетни или пък бебета, повивани в непосредствена близост до готварската печка.
"Социално недопустими условия" - такъв е терминът на административен немски език. Собствениците на тези жилища, предимно от турски произход, взимат по 300 евро месечен наем за матрак. "Идват при нас и често водят преводач, който превежда грешно. Предоставят на бежанците подвеждаща информация, за да могат да ги поставят под натиск", разказва една от служителките в местното бюро по труда.
Пристигащите са организирани от престъпни банди, смятат властите. Някои от сградите вече са принудително опразнени - поради това, че не е безопасно да се обитават. Междувременно регистриралите се като самостоятелни предприемачи българи и румънци са вече 3 564, което обаче не им пречи да имат нищожни доходи. След 5 години престой в Германия те получават правото да взимат помощи за безработни. Това създава големи затруднения на общинските власти в Манхайм, чийто разходи за безработни и без друго гонят сумата от 20 милиона евро годишно. Към това се добавят и разходите за отопление и настаняване - още 7 милиона.
Общинските власти не желаят да наблюдават безучастно този процес и вече са приели концепция за борба с миграцията в рамките на ЕС. Те са убедени, че няма да помогнат нито репресиите, нито ако заложат само на помощта за социална интеграция на тези хора. Затова са предприели друг подход - сътрудничество с другите градове със сходни проблеми. "Като градове се явяваме един вид интеграционни машини, но всъщност сме изоставени от ЕС сами на себе си", казва заместник-кметът на Манхайм Кристиян Шпехт.
Намеренията са за търсене на решение от две посоки - от една страна като се предприемат определени действия срещу наемодателите-експлоататори и бандите, които докарват хората, а от друга - като се предложат конкретни възможности за интеграция на новодошлите. Има опасения, че ситуацията ще се усложни още повече след 2014 година, когато ограниченията за българи и румънци на германския трудов пазар ще отпаднат напълно.
Пристигналите най-напред румънци и българи от турски произход са се ангажирали с брането на аспержи. Сега вече са ги последвали и семействата им - дошли от най-бедните села в двете страни. Мнозина са неграмотни, а дори и най-опърпаният матрак в Манхайм им изглежда по-обещаващ, отколкото оставането в родината.
Повечето от новопристигналите живеят изолирано от местното общество. Това улеснява контрола им от страна на организираните структури, които са ги довели, се отбелязва в документ на общината. "Така се създава един вид паралелно общество, в което ние няма как да се намесим", казва Мартин Бол от местното полицейско управление.
В края на ноември градските власти опразниха принудително две мазета, населявани от българи и румънци. Наемодателите, които настаняват хората в помещения без дневна светлина, отопление и аварийни изходи, са безсъвестни престъпници, твърдят общинарите. Състоянието на друга сграда, в която живеели имигранти, било толкова тревожно, че градските власти били принудени да купят имота.
"Така сградата вече няма да е на пазара, но това не може така да продължава", посочва заместник-кметът Кристиян Шпехт.
Редактор: Ивайло Петров
