Флотилия междузвездни сонди с извънземни вече е успяла да изучи цялата ни галактика от край до край за доста кратко време. Това показва компютърно моделиране, проведено от дует изследователи от Единбургския университет (Великобритания).
Още: Твърдение: Пеевски се обади 3 пъти, за да спре ключов за военната ни индустрия проект
Още: Прогноза за времето - 2 април 2025 г. (сряда)
Нашият „Вояджър 1” за 36 години е успял да се отдалечи от Земята на по-малко от един светлинен ден. Но моделирането сочи, че извънземният кораб е достатъчно да развие само 10% от скоростта на светлината, за да разгледа целия Млечен път за някакви си 10 милиона години. При това той може да се е ускорявал (и така да е икономисвал гориво) от гравитационното поле на звездите.
Мисълта за сонди, притежаващи самосъзнание и способни на самовъзпроизвеждане, се е появила през 60-те години на ХХ век. Роналд Брейсуъл е предлагал да търсим именно тях, а не радиосигнали с изкуствен произход, върху които се е съсредоточил Институтът SETI. Математическият модел на машината, която сама контролира себе си, е разработен от Джон фон Нойман още по-рано – пред 1949-а.
В новата работа Арвън Никълсън и Дънкан Форган отиват още по-далече. Те предлагат три сценария за поведението на сондата – полет с включени двигатели, използване на гравитационно ускорение и скокове от звезда на звезда. Например „Вояджър” лети като топка от пинбол, отскачайки от гравитационните полета на масивните външни планети в Слънчевата система.
Още: Най-важните новини за деня: 1 април 2025 г.
Още: Експерт: България е сред страните с най-висока позволена скорост в Европа
Като сравнили скоростта на сондата с броя на звездите в галактиката, изследователите заключили, че тя би успяла да изследва Млечния път за много малък период от живота на Земята и така да оправдае известното решение на парадокса на Ферми.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Продължават ли валежите: Вижте прогнозата на Деница Стоянова
Някои отдавна са му отговорили – че не си струва да търсим сред нас, тук и сега, остроухи зелени човечета. Ако някой някога е идвал тук, то това са били по-скоро редки визити на роботизирани и практически безсмъртни апарати. Освен това е възможно те да са имали причини старателно да си замитат следите, след като изследването на Слънчевата система (тогава все още лишена от разумен живот или дори изобщо от живот) е било завършено.
Едно от най-впечатляващите описания на подобен робот е дадено през 1972 г. от великия Артър Кларк в романа „Свиждане с Рама”. Гигантски „ковчег” с цилиндрична форма влиза в Слънчевата система. Група астронавти проникват вътре и стават свидетели как автоматичен минисвят постепенно се пробужда от междузвезден сън, приближавайки се към Слънцето. В края на краищата хората разбират, че корабът не възнамерява да спира – нашата звезда му дава необходимото ускорение и той отлита далече, към невидима цел.
Надеждата, че ще намерим свидетелства за такива посещения, е изключително малка. Ако цивилизация е успяла да създаде подобни кораби, то тя по-скоро е разбирала (дори и ние го разбираме) с какво внимание следва да се отнася към местата, където може да се зароди живот, и се е постарала да не оставя следи (включително във вид на боклук). Едва ли ще ни провърви да открием мястото на звездокрушение на такава сонда, тъй като те, по-скоро, самостоятелно се ремонтират в годините на междузвезден прелет, като си разпечатват детайли на 3D принтер.
Още: НИМХ: Миналият месец е един от петте най-топли месеци март от началото на века
Още: Отиде си легендарният барабанист на "Щурците" Георги Марков
Курсът на такива апарати без съмнение се проправя сам – достигайки поредната звезда, те сканират планетите за признаци на живот и е възможно да създават копия на самите себе си, които след това се разлитат по различните системи в геометрична прогресия. Да добавим към това и вероятността, че цивилизациите, способни да пуснат подобни сонди, са няколко.
В научната фантастика се разглежда и възможността, че може да се появят и „мутиращи” кораби, които започват да ловуват „нормални” такива, вместо да изследват планети и да намаляват поголовно броя им. Хм, интересно, лесно ли е да заловиш някого в Космоса…
Контактуват ли си сондите една с друга, за да не е необходимо визитите от една звездна система към друга да се правят прекалено често? Аберацията на светлината вероятно може да се преодолее с помощта на квантовото заплитане, което за нас все още е екзотично, и тогава всички сонди с точност биха знаели взаимното си разположение.
А ако не, то при посещенията си на звездна система апаратите биха могли да оставят радиомаяк. Или вероятно да списват списание на посещенията – гигантски галактичен архив, достъпен за всяка цивилизация, която знае паролата.
Вероятно такива сонди няма да се стремят към контакт с разумни същества, дори да могат да ги открият. Възможно е апаратите да определят с тестове интелектуалната зрелост на местните видове, но не за да си общуват с последните.
Резултатите от изследването са публикувани в arXiv.
Още интересни статии четете на megavselena.com.
