Над половината от оправдателните присъди в България в периода 2014 – 2015 година са факт заради „противоречива съдебна практика“. Това констатира Инспекторатът към ВСС (ИВСС) при тематична проверка.
Още: За политиката и за душата: Най-доброто от "Студио Actualno" за 2024 г. (ВИДЕА)
Още: Кризата с тока продължава: 30-метрови дървета са повлекли електропроводи в Стара планина
През 2014 и 2015 г. са постановени общо 259 оправдателни присъди по обвинителни актове на проверените прокуратури - малко над 2% от всички постановени 11 276 присъди на съдилищата през тези две години. При повече от половината оправдателни присъди /140/ причината е противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона. С други думи ИВСС сочи, че в тези случаи оправданието идва не заради пропуски в тезата на водещия делото прокурор.
Като пример за „противоречива съдебна практика“ ИВСС сочи т.нар. малозначителност на престъпното деяние (чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс). Точно тази формулировка се използва много често при кражби с щети под 200 лева.
Втората най-често срещана причина за оправдателна присъда е събирането на нови доказателства, след като делото вече е в съда. Например - назначаване и изготвяне на нова експертиза, резултатите от която довеждат до изменение на обвинението в съдебната фаза, промяна на свидетелските показания в съдебната фаза и други. Интересното е, че ИВСС не обвързва тази причина с прокурорската дейност - „не следва да се свързва с грешки и слабости в работата на конкретните прокурори“. Пропуски, грешки или пасивност при събирането на доказателства са посочени като трета причина за издаване на оправдателни присъди – в общо 32 случая.
Още: Близо 3 милиона лева достигнаха даренията след благотворителния концерт за „Българската Коледа"
Още: Без ток: Боровец и други населени места в страната ще са без електричество заради обилния снеговалеж
