Учените смятат, че слузести плесени са възможното бъдеще на компютърните технологии. Оказва се, че тези древни прости животни, обитаващи планетата не един милиард години и умеещи при определени условия да се обединяват в слузоподобна многоядрена субстанция, притежават свойствата на мемристори*.
Тази особеност е открита при изследването на Physarum polycephalum – яркожълта субстанция, растяща в сенчести и влажни зони, като например гниещи листа и трупи. Пропускайки през нея ток с различно напрежение, изследователите открили, че хранителните процеси на плесена променяли своето съпротивление. Тоест демонстрирали свойства на биологичен мемристор (за изследването може да прочетете в arXiv.org).
Учените са убедени: съществуват множество насоки на възможното приложение на мемристорите. Благодарение на своята „памет” на съпротивление те са подходящи за съхранение на информация, а при конструиране на изкуствени невронни мрежи мемристорът може да играе роля на електронен синапс, съединяващ невроните.
Теоретичното съществуване на мемристорите е предсказано още през 1971 г. от проф. Леон Чуа от Калифорнийския университет в Бъркли. Но чак през 2008 г. е създаден първият образец от наночастици на титанов диоксид.
Макар че уникални „мемристорни” свойства са били открити при листата, човешките потни жлези и дори кравите, възможното използване на тези предмети за конструирането на микроелектроника оставало съмнително.
В това отношение въпросните плесени предоставят много повече пространство за изследвания, тъй като лесно се получават и задържат. Освен това тези прости организми са задействани в редица опити, които могат да подпомогнат по-нататъшната работа в съединяването на живите същества с компютърната техника и биоелектронните схеми.
И така, оказва се, че гъбите, поставени в лабиринт, доказали, че притежават нещо от рода на примитивен интелект, който позволява на съществата да намират най-оптималния път към източника на храна. Освен това учените открили в тях способност да се подреждат в най-ефективната структура и моделирали на основата на P. Polycephalum карта на железопътната структура на Токио и предградията.
Сега наред с изследванията на биологичните мемристори продължава изучаването на самоорганизацията на тези плесени. Според специалистите това, как простите организми строят своята мрежа за доставка на хранителни вещества, ще помогне в бъдеще да се използват получените данни при строежа на компютърни схеми.
*Мемристор (англ. memristor, от memory – „памет”, и resistor – „електрическо съпротивление”) – пасивен елемент в микроелектрониката, способен да променя своето съпротивление в зависимост от протичащия през него заряд (интеграла на тока за времето на работа).
Още интересни материали четете на сайта megavselena.com
