Истинското лице на балета се оказва доста грозно: 16-годишни момичета, станали анорексички заради налаганите им диети; млади жени, страдащи от депресии и безплодие; лебеди, превърнали се в изтормозени страшилища.
Напоследък балетът попада все по-често в полезрението на медиите. Но не непременно заради красотата на този вид изкуство, а заради мръсните истории около него. Първо се появи отличеният с Оскар филм "Черният лебед”, който умело затвърди клишетата за строги треньори и свръхамбициозни майки, за потиснати момичета, страдащи от анорексия и булимия. След това лъсна скандалът с наркооргиите в Кралския балет на Дания. А съвсем наскоро украинското чудо Сергей Полунин захвърли балетните обувки. Завинаги. Причината: бърнаут.
Горчивата истина
Сега пък "Гардиън" писа за една балерина от миланската Ла Скала, която била уволнена, защото разказвала твърде подробно пред медиите за строгите диети в тамошната школа, покрай които 16-годишни балерини ставали анорексички. Много от тях страдали също от душевни разстройства и безплодие. Италианската балерина твърди също така, че момичетата с по-голям бюст били принуждавани да се подложат на пластична операция с цел намаляване на гърдите. „Когато тренираш балерините така, сякаш са елитни войници, ти ги превръщаш в роботи, а не в хора на изкуството”, гласи горчивата истина, изречена от уволнената балерина Мария-Франческа Гаритано.
Всички тези обвинения всъщност не са нови. Светът научи за тях още през 1986 година, когато на книжния пазар в САЩ излезе автобиографията на прочутата американска балерина Джелси Къркленд. В книгата си, озаглавена "Танц на гроба ми", американската звезда описва дяволския кръг, в който попадат балерините - нечовешки натиск, предизвикан от собствените и чуждите амбиции, наркотици и лични проблеми, никакво разбиране и съчувствие от страна на учители и хореографи.
Изтерзани лебеди
Джелси Къркленд и всички други критици на съмнителните практики в балетните школи са убедени в едно: на всички, които искат да се занимават сериозно с балет, трябва да бъде разяснено навреме и подробно за какво става въпрос. Защото балетът е една безмилостна система, в която младите и крехки създания са подложени на натиск, на който няма как да удържат. А най-добре ще е, ако тази система стане обект на постоянно наблюдение. За да няма момичета, измъчващи телата си в името на нечии болни амбиции. За да няма лебеди, превърнали се в изтормозени страшилища.
Източник: Дойче веле
